Православният свят навлиза в едни от най-съкровените дни на християнската вяра – започва Страстната седмица. Днес е Велики понеделник – първият ден от седмицата, в която вярващите почитат страданията на Иисус Христос в последните дни от Неговия земен живот. Това е време на смирение, размисъл и духовна подготовка за Възкресението, когато Спасителят изкупва човешките грехове чрез своята жертва.

Седмицата се нарича „Страстна“ заради припомнянето на страданията и кръстната смърт на Христос. Думата „страст“ в старинния български език означава именно страдание. Поради величието на събитията тези дни се наричат и „велики“. В народната традиция седмицата е известна и като „молбената“, заради засилените молитви и честите богослужения – сутрин и вечер.

Още от Лазарова събота започва възпоменанието на последните дни от земния път на Спасителя – възкресяването на Лазар, замисления заговор срещу Иисус и тържественото Му влизане в Йерусалим. Велики понеделник продължава това духовно пътешествие.

В богослужебните песнопения днес се припомня историята на патриарх Йосиф от Стария Завет, продаден от братята си като роб в Египет. Той се възприема като предобраз на Христос – невинно предаден и отхвърлен от хората. От новозаветните поучения се чете притчата за безплодната смокиня – символ на душата, която не принася духовни плодове поради липса на вяра, усилие и добри дела.

Богослуженията през Страстната седмица имат особено значение и уникален ред. Още в неделя вечер започва т.нар. „Последование на Жениха“, когато се пее песента „Ето, Женихът идва“. Христос е представен като младоженец, а Църквата – като Негова невеста. В този контекст се припомня и притчата за десетте девойки, като се подчертава примерът на разумните, които били готови да посрещнат Младоженеца.

През тази седмица вярващите спазват строги ограничения. На Велики понеделник и през следващите дни се избягват развлеченията и тежката физическа работа. Не се препоръчват дейности като пране и шиене. Храната е постна – без месо и млечни продукти. Тези ограничения не са само външни правила, а средство за съсредоточаване върху духовното и за подготовка за великата жертва и предстоящото Възкресение.

Страстната седмица е време за вглъбяване, покаяние и надежда – път, който води към светлината на Великден.