Климатичните промени продължават да оказват все по-силно влияние върху Европа, а България не прави изключение. Според специалисти горещите вълни на континента стават по-чести и по-продължителни, като част от районите в Южна България вече започват да проявяват характеристики, типични за някои области на Гърция.

Настоящата гореща вълна в Западна и Централна Европа е резултат от устойчив антициклон, който задържа горещи въздушни маси от Африка над континента. Това препятства нормалното движение на въздуха и създава условия за продължително повишение на температурите. Ясното небе и силното слънчево греене допълнително засилват ефекта.

Директорът на департамент „Метеорология“ към НИМХ доц. д-р Лилия Бочева обяснява, че подобни атмосферни ситуации обикновено траят около седмица, но сегашната вече започва постепенно да отслабва.

Въпреки че България не е засегната от екстремните горещини, наблюдавани в някои западноевропейски държави, през следващите дни се очаква осезаемо затопляне. Данните показват трайна тенденция към повишаване на температурите у нас, особено през летния сезон.

По думите на експерта светът става все по-топъл, а това се усеща най-силно през лятото. Освен по-високите дневни стойности, все по-често се регистрират и топли нощи, които затрудняват възстановяването на организма след дневната жега.

Климатичните прогнози за България и Европа сочат, че затоплянето ще продължи и през следващите десетилетия. Страната няма да премине в друг климатичен пояс, но постепенно климатът ще става по-горещ и по-сух. Именно затова някои райони в Южна България вече започват да приличат по климатични характеристики на части от съседна Гърция.

Експертите отбелязват, че още от средата на 80-те години се наблюдава увеличение на честотата и интензитета на горещите периоди. Повишаването на средните температури води и до по-чести екстремни явления като суши, проливни дъждове, наводнения и силни бури.

Допълнителен фактор за усещането за жега е и градската среда. Презастрояването и намаляването на естествените въздушни коридори създават т.нар. „топлинни острови“ – градски зони, които натрупват топлина през деня и я отдават през нощта. Това прави високите температури по-трудни за понасяне и удължава периода на дискомфорт.

Затова много европейски градове инвестират в повече зелени площи, паркове и озеленени покриви, които помагат за охлаждане на градската среда.

Що се отнася до прогнозите за времето, съвременните технологии значително подобряват тяхната точност. Според специалистите краткосрочните прогнози до три дни са надеждни, макар че при бързо развиващи се летни процеси са възможни известни отклонения.

Метеоролозите не очакват температури над 40 градуса в България през следващите дни, но предупреждават, че най-горещата част от лятото тепърва предстои и вероятността от нови горещи периоди остава висока.