ОУ „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Смолян, отвори широко врати, за да посрещне набор 1951г. и да отбележи петдесетгодишнината от завършването им. В петъчния ден дворът на училището се изпълни с гости, които си спомниха, че то не е било просто черната дъска и белият тебешир, а мястото, откъдето те са започнали да израстват не само физически, а и духовно. Това е първият випуск, който се обучава, макар и само една година, и завършва в новата сграда на учебното заведение през 1966 г. Преди това занятията са се провеждали в сградата на читалището.

Юбилярите бяха приветствани от г-жа Субашиева, която ги поздрави за годишнината им и увери първите им учители, че техните последователи продължават да съхраняват и предават на идните поколения жаждата за знания, стремежът към духовно изживяване и българщина, защото училището е не просто сграда, а дом, където расте бъдещето. Директорът Николай Колев им пожела да бъдат живи и здрави, и още дълги години да носят в сърцата си прекрасните спомени от дните, прекарани тук- в домът на знанието, където най-важният урок е: „ Да бъдем добри хора и да съхраним доброто в себе си!”

Специални гости на тържеството бяха първите учителки – г-жа Куклева, г-жа Кубатева, г-жа Райкова, г-жа Попова, г-жа Данаилова.

Протойерей Запрян Шиков отслужи молебен за здраве и благоденствие и пожела на съвременните възпитаници на училището да се учат от доброто, да бъдат горди и смирени, да са живи и здрави. Беше осветена паметна плоча, изработена по инициатива на випуск 1966г. Първият випуск, завършил тук подари на училището и витрина, която събра историята и постиженията на учениците.

С много вълнение и трепет гости прекрачиха прага на родното училище, където бяха посрещнати с китка здравец, питка и мед. Учениците, излезли на коридора, ги приветстваха с аплодисменти и им посочиха пътя към тяхната класна стая, където бяха поздравени с музикални изпълнения от децата от прогимназиален и начален етап, заедно с г-жа Каранлъкова. След това, в класната си стая, първите учители и техните възпитаници от преди 50 години споделяха своите спомени . Всички бяха на мнение, че макар и пръснали се на различни страни, всеки един от тях е станал достоен човек, а учителите им бяха категорични, че се гордеят с тях.