Възстановка на ритуално пиене на вино бе представена днес в едно от най-древните тракийски светилища в Родопите – “Белото Каменье” край златоградското село Старцево. Главно действащо лице беше археологът проф. Николай Овчаров. Той отпи от виното от глинени съдове и демонстрира как древните са правили жертвоприношения и са оставяли даровете си за Бога Слънце в каверни в скалите.

Част от тези дарове са открити при археологически разкопки на светилището. Сред тях са монети, бронзови статуетки, сребърни огледала и други.

Според проф. Овчаров “Белото Каменье” е най-интересното светилище в Родопите. На него почти не се усеща намесата на човешка ръка, а в същото време е създадено от природата.

Той показа антични монети от разкопки на “Белото каменье”, най-старите от които са датирани от IV-III в. пр. Хр. В светилището са полагани дарове още от късната Бронзова и от Ранножелязната епохи до приемането на християнството.

Археолозите смятат, че жертвоприношенията и ритуалите на върха преди хилядолетия най-вероятно са завършвали с тежки празници и вакханалии, защото Богът на слънцето и Богът на виното при траките е един и същ.

Съвременната възстановка на обичаите акцентира върху опияняващите култове на древното светилище, функционирало от второто хилядолетие преди Христа.

Пресъздаването на античния тракийски ритуал е част от ежегодния празник на виното и любовта “Трифониада”, който се организира в Златоград.