Национален музей на българското изобразително изкуство с благословията на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай и участието на Пловдивска Света митрополия, Регионален исторически музей – Кърджали, Художествена галерия – Кърджали и Община – Кърджали, Регионален исторически музей – Хасково, Регионален исторически музей –Смолян, Художествена галерия – Смолян, Национален исторически музей представят изложбата "ИКОНИ ОТ РОДОПИТЕ 16 – 19 век",съобщиха от РИМ "Стою Шишков"-Смолян. Откриването ще бъде утре – 17 март (сряда) 2010 година от 18.30 часа в Криптата на катедралния храм „Св. Александър Невски”. Родопите е планина необятна като море. Скрила е в себе си тайни, забулена е в мистика и легенди. Всеки посетил което и да е кътче от нея остава поразен от богатството на природните феномени, историята и паметниците на културата, които разкриват духовните стремежи и естетически потебности на населението обитавало тези обширни територи още от епохата на неолита. Най-големият манастирски комлекс в Родопите – Бачковската обител, християнските храмове в Пловдивско, Асеновградско и Смолян, в резултат на дългогодишни проучвания и популяризаторска дейност, вече са добре познати както в България, така и извън пределите на страната ни. През последните десетилетия чрез усилията на редица специалисти –археолози, историци, изкуствоведи, реставратори, етнографи и епиграфи, бяха проучени и популяризирани редица паметници от района на Източните Родопи. Някои от тях като Татул и Перперикон придобиха широка популярност. Културата и изкуството на траките, култа към Дионисий, легедите за Орфей станаха емблематични за този регион. И макар, че периодично в по-тесните научни кръгове се появяваха съобщения и публикации за паметниците на християнската култура от източните Родопите, за широката публика този период от историята сякаш завършваше през 14 век с центъра на епископията Ахридос – манастира „Св. Йоан Продром” в Кърджали. В изложбата „Икони от Родопите 16 – 19 век” са включени 86 експоната. Основните колекции са събрани от храмовете на Източните Родопи – Ивайловградско, Хасковско, Кърджалийско. Друга по-малка част представят сбирките от района на Смолян. По- голяма част от включените в изложбата икони са малко известни, а повече от половината се публикуват за първи път. Периода от края на 16 – до началото на 18 век е представен с 15 великолепни образци на иконописното изкуство.Преобладаващи сред тях са иконите от 17 век, някои от които по стилови характеристики са близки до иконописта от същия период в районите около Пловдив и Бачковския манастир. В други намираме сходни черти с паметниците от Несебър, Българево (Бургаско) и в съседна Гърция. През периода на Възраждането картината на художественият живот в Родопите е изключително пъстра. От края на 18 до втората половина на 19 век тук работят автори от различни поколения на Тревненската и Самоковската школа След средата на 19 век се срещат имената на строители, резбари и зографи от Дебърската школа и Банско. След подписването на Одринския мирен договор (1829г.) и издаването през Гюлханския хатишериф (1839г.), настъпват промени в демографския и социален статус на населението в Родопската област. Започва възтановяването на стари манастирски средища и храмове. Периода от 1828 – 1840г. бележи небивал до този момент разцвет на църковното строителство в Ивайловградско, Хасковско и Смолянскο. В колективите, които създават тяхната украса постепенно навлизат имена на майстори от Пловдивско, Асеновградско и Одрин. Сравнително бързо те успяват да наложат своето присъствие. Още през 40-те години на 19 век, стилът им става определящ за иконописта в региона, като оказва влияние и върху произведенията на зографите от другите художествени центрове като Трявна и Самоков, който продължават да работят в храмовете на редица родопски селища. В изложбата е направен опит да се илюстрира именно тази пъстра и динамична картина на художествените процеси в Родопите през Възраждането. Посетителите могат да видят произведениятата на двадесет и три зографа, които работят в този регион в периода от края на 18 до края на 19 век. Събраният материал ни разкрива две нови имена на иконопици от 19 век – Петър Димитров и Димо, попълва данните за зографите работещи по тези територии .Предпочитанията на зографите към определени светци и иконографската интерпретация на сюжети като Възнесението на Св. Пророк Илия, Св. Петнадесет Тивериополски мъченици, Рождество Христово, житийните сцени в иконите на Св. Димитър, Св. Георги, св. Модест и Св. Власий, Св. Мина, Св. Харалампи и Св. Марина, Св. Ана с малката Богородица и др., поставят редица теми за бъдещи проучвания. Великолепните икони от Родопите представени тук, категорично утвърждават мнението, че през целия период от края на 16 до края на 19 век, христянската духовност по тези земи не загубва своята жизненост. В продължение на четири столетия тук се създава изкуство, което следва общите тенденции на развитие, не отстъпва по качество на останалите запазени паметници в страната, а някой от тях се нареждат сред едни от най-добрите образци на иконописта. Откриването на изложбата ще бъде съпътствано с представянето на каталог. Изложбата ще продължи до 21май 2010г.