Подписка за прекатегоризиране на работещите в системата на „Спешна помощ” тръгна от Смолян. Инициативата е на синдиката КНСБ към Центъра за спешна медицинска помощ в областния град,съобщи Анита Чолакова-пресаташе на здравното заведение.Подписката е подкрепена от директора им доц. д-р Тодор Кумчев. Писма с исканията за промяна са изпратени до всички центрове за спешна помощ в страната и документите вече са започнали да се връщат подписани. Когато се окомплектоват, ще се изпратят до правителството и Народното събрание с искане за промяна. Ангажираните със спешна медицинска помощ са категорични, че сега действащата система ги ощетява. Откакто заработи телефон 112, всички служби – Полиция, Пожарна, Гражданска защита и Спешна помощ, преминахме към Националната система за спешни повиквания, разказа д-р Павел Касамски – председател на КНСБ към ЦСМП в Смолян. „Всички тези четири служби работим при сходни условия – излизаме навън при различни климатични условия, посещаваме домове, ходим из стръмни терени, помагаме на различни хора, голяма част от които агресивни. В около 16% от спешните случаи се срещаме с психично болни, пак в повечето случаи – агресивни хора. Имаме случаи да лекуваме хора, които са поели алкохол и други опиати. Наскоро четох анализ, че от всички над 1 800 повиквания на тел. 112 за шест месеца, 1 200 са били към „Спешна помощ”, 200 – към „Полиция”, 100 – към „Пожарна”, и останалите – към други. Вижда се, че основната част от тях е към „Спешна помощ”. Но какво се получава в крайна сметка – нашите заплати са най-ниски, нас ни пенсионират най-късно. Само ние сме трета категория труд. Всички работещи в останалите служби към системата за спешни повиквания са втора и първа категория труд”, посочи д-р Касамски. Той каза още, че шофьорите всеки ден са на линия, карат в рискови ситуации и при високо напрежение. Трябва да имат бързи рефлекси, но въпреки това ги пенсионират на 63 години. Какви рефлекси има човек на такава възраст!? Ние ходим да спасяваме хора и по гората, и по села, и по къщи, в които няма достъп на линейка, изнасяме болните на носилка понякога с километри. Излиза, че най-голямата дейност от системата за спешни повиквания я изпълняваме ние, а като отношение от държавата сме на последно място. Това определено не е справедливо и трябва да се промени. Винаги казват, че спешната помощ е добре оборудвана. Това е вярно, но и при най-добрата техника, когато човек е немотивиран, качеството му на работа не е добро. Крайно време е също да ни отменят неприсъщите за нас дейности: да вземаме алкохолни проби, да превозваме хемодиализно болните и да доставяме кръв за преливане по болниците, подчерта д-р Касамски. Ние от 1994 до 1999 г. бяхме с втора категория труд, посочи Росен Мералиев – шофьор на линейка в Смолян от 1982-ра година насам. Но по приумица на някой, който е сметнал, че не сме достатъчно натоварени и работата ни не е стресираща, премахнаха категорията. Изпратили сме писма за подкрепа на инициативата до всичките 28 областни центъра за спешна помощ. Решени сме да стигнем докрай, защото така е справедливо и така трябва да бъде, допълни Мералиев.