11 електрически пастира пазят пчелините в Смолян от лакомници,пише в-к “Стандарт”.

Има ли смисъл да утрепваме мечка, гласи заглавието на една комедия от Панчо Панчев. На хората от Смолянско обаче никак не им е до смях, когато стане въпрос за горския скитник. Особено след трагичния инцидент през пролетта на тази година, когато в село Кутела стръвница уби човек. Нарастващите негативни нагласи са накарали българските природозащитници от Фондация “Информация и природозащита” да се заемат сериозно с проблема в тази част на страната. Който всъщност е общоевропейски, доколкото е част от проект с дългото название “Намаляване на заплахите за кафявата мечка и нейните местопребивавания чрез прилагане на мерки от Плана за действие за вида”, финансиран от фонда на ЕС за подкрепа на неправителствените организации. И така – много или малко са мечките в България? Страната ни се нарежда на трето място в Европа след Румъния и Финландия като най-подходящия дом за мощния горски обитател. Когато обаче стане въпрос за конкретната бройка, цифрите се разминават драстично. Според официалната таксация (преброяването на дивеча), която се извършва от горските стопанства, те са над 1200. Различните природозащитни организации обаче твърдят, че са между 600 и 800. В крайна сметка е постигнат консенсус, че те са някъде около 900. Тази цифра се приема и от Съюза на ловците и риболовците в България. Според д-р Диана Златанова, шеф на научно-образователния център към Софийската зоологическа градина, проблемът не е в бройката, а в това, че хората се се отучили да съжителстват с мечките. Те стават все по-агресивни не за друго, а защото асоциират човешката миризма с възможността да намират лесна храна – от селските бунища, от захвърлените остатъци от обеда на ловци и туристи и от поставените хранилки за други животни. Разбира се, за зачестилите случаи на нападения на кафявите скитници над домашни животни има значение и гъстотата на популацията. Защото, за да се изхрани една мечка само с вегетарианска храна и мърша, е нужна площ от 30 до 80 квадратни километра – според сезона, възрастта на животното и дали женската е с мечетата си. Липсва ли това жизнено пространство, тя става потенциално опасна. Затова и природозащитниците са постигнали компромис с ловните деятели, че разрешената квота за отстрел от 10 броя годишно трябва да се ползва, без да се чака доказателството, че дадена мечка е вече проблемна. А проблемът далеч не се състои само в нападенията над домашни животни и хора. Както знаем от знаменитата книжка на Алън Милн, всичко в живота на Мечо Пух се свежда до броя на гърненцата с мед. Така че най-потърпевш в Смолянско, а и не само там, от лакомията на кафявите пакостници са кошерите на пчеларите. В това отношение особено се е прочула 5-годишната лакомница Сашка Михаела, която била истинска напаст за пчеларите. След като е била упоена и обзаведена с проследяващо устройство, явно е решила, че подобни удоволствия вече са нездравословни за нея и се е отказала от пчелините. Още две мечки сега носят такива джипиеси, разказва д-р Златанова. Чрез тях най-добре се проследяват миграциите на вида и се получават точни данни за реалния брой на животните и тяхното поведение. Защото често пъти една и съща мечка се отчита от няколко горски стопанства, което надува общия брой. Също така се добива представа и за мащаба на тяхната агресивност. Защото една и съща мечка всъщност може да бъде виновник за десетки нападения, но да бъдат набедени и други. За такива доказани “рецидивисти” наистина милост няма как да има, е съгласна д-р Златанова. Те трябва да бъдат отстрелвани, включително и с мечетата си, ако са женски. Защото ще ги възпитат в същия пакостлив дух. Другото средство, с което се следят мечките, са т.нар. фотокапани. Става въпрос за фотоустройства на слънчеви батерии, чиито сензори нощем се задействат от топлината на всяко преминаващо животно. Но основната задача на Фондация “Информация и природозащита” е превенцията. Т.е. хората от планинските райони да се научат как да свеждат до минимум рисковете от сблъсък с мечката, да се предпазват от нейните набези над стоката си и да си търсят обезщетенията за нанесените вреди. Пример за това е бай Васил Чавдаров от село Бреза. Неговият пчелин четири пъти бил нападан от мецана. Сега той се охранява от електрически пастир – система от кабели, по които тече ток, достатъчно силен, за да създаде съответните условни рефлекси у лакомника, и разбира се, достатъчно слаб, за да не му причини сериозни поражения. Съоръжението струва 1200 лева, като 800 от тях са дадени по линия на МОСВ. В района има вече 11 такива защитени обекта, като се предвижда броят им да достигне 80. Що се отнася до обезщетенията, от РИОСВ Смолян са категорични, че хората вече знаят как да си търсят парите, а бюрократичните процедури се изпълняват за едно денонощие. Само за миналата година са признати 125 щети, нанесени от мечки, и са изплатени обезщетения за 60 000 лева – по пазарни цени. Хармония се постига трудно – и в обществото, и в природата. Но при липса на предубеденост и най-вече – на информираност, опасността от кафявия горски великан за жителите на планината може да бъде сведена до минимум. Константин Събчев,в-к “Стандарт”