Свлачището по пътя Смолян–Пампорово наложи временна организация на движението и промени обичайния начин на преминаване по този маршрут. Подобни ситуации обикновено се разглеждат като инженерен и организационен въпрос, но имат и по-малко видима страна – влиянието на променената среда върху поведението на пътя.
Когато водачът на пътно превозно средство (ППС) попадне в необичайна обстановка – обходен маршрут, временна сигнализация или необходимост от бърза реакция – натоварването върху вниманието се увеличава. Това не означава, че всеки водач ще реагира по един и същи начин, но вероятността от прибързано решение, разсейване или неточна оценка на пътната ситуация може да нарасне.
При често преминаване по познат маршрут част от поведението постепенно се автоматизира. Водачът изгражда очаквания за завоите, видимостта, настилката и организацията на движението. Когато условията се променят, старият модел на действие може да остане активен, въпреки че новата среда изисква друга скорост, дистанция и степен на внимание.
Тук се проявява значението на човешкия фактор. Рискът невинаги произтича от съзнателна безотговорност. Понякога грешката възниква, когато очакването, изградено от предишния опит, се разминава с действителната обстановка. Възприятието и оценката на риска могат съществено да повлияят върху поведенческата реакция на водача.
Пътната безопасност зависи не само от състоянието на пътя, но и от способността на всеки водач на ППС навреме да разпознае промяната и да адаптира поведението си към нея. Съчетаването на добра организация, повишено внимание и реалистична оценка на риска намалява вероятността от пътни инциденти.