На 19 юли /неделя/ ще се чества 175-годишнината на храм „Успение на Пресвета Богородица” в с. Широка лъка. Празничната света Литургия ще бъде оглавена от Негово Преосвещенство Константийски епископ Антоний в съслужие на енорийския свещеник Иван Марински и отец Димитър Михайлов от Смолян. Храмът е чудотворен. В него мнозина болни са намирали изцерение на болестите си. И до ден днешен в навечерието на храмовия празник на 15 август много хора преспиват в храма, като отправят молитва към Св.Богородица с вяра и надежда, че ще получат оздравяване на душевните и телесни недъзи. Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е регистрирана като архитектурен паметник на културата, Държавен вестник бр.51/ 29.04.1973г. В него служи отец Иван Марински от с. Момчиловци, ръкоположен преди две години за свещеник от Пловдивския митрополит Николай. До назначаването му през август 2007 г. в Широка лъка не е имало дълги години активен богослужебен живот, нямало е постоянен енорийски свещеник. Младият свещеник помогна да се възроди в Широка лъка духовният живот. Той обслужва и храмовете в селата Гела, Солища и Върбово. За краткото време от две години в Широка лъка и района се утвърди църковната ритуалност – редовно се извършват кръщенки, венчавка, изповеди, причастия. Ето и историческа справка, направена от отец Иван Марински, обслужващ храма:

От самото заселване до началото на 19 век в село Широка лъка не е имало нито църква, нито свещеник. Религиозните потребности на населението били обслужвани от пътуващи монаси-таксидиоти от Света Гора и Бачковския манастир, които минавали да събират дарения за манастирите. След Кримската война /1828-29/, която завършва с загуба за Турция, под натиска на Русия и европейските страни турската власт при султан Махмуд ІІ е принудена да даде по-големи права на християнското население, живеещо в пределите на Османската империя. Така през 1834г. с много усилия и с помощта на влиятелни българи от Пловдив населението на с. Широка Лъка получава разрешение за построяване на храм, документирано с ферман на султана. На въпроса къде да се построи църквата в с.Широка Лъка, населението единодушно избрало мястото „Черковището”, където сега се намира храмът, тъй като на това място от незапомнени времена се извършвали религиозни обреди. Стоежът на храма започнал същата 1834 г. и завършил за 40 дни с помощта на всички жители, въпреки пречките от страна на местната турска власт.Народната памет разказва как мъже, жени, деца, старци и бабички напуснали домовете си и дошли на мястото, което било определено за строеж на храма.Започнала денонощна работа, изпълнена с радост и любов, защото широколъчани най-после щели да съградят толкова отдавна мечтаната църква, в която да намерят утеха, подкрепа и близост с Бога. Едни копаели, други къртели и подготвяли камъни, пренасяли ги, трети дялали греди, приготвяли вар и пясък. Майките, които имали малки деца кърмачета, се отдалечавали в съседните градини, да нахранят децата си, който лежали в люлки, окачени по дърветата, и пак се връщали да работят. Камъните се носели от разстояние 2 километра – местността „Рупски камък”, подавани от ръка на ръка. Преданието разказва за една едра и силна мома, на име Тина, която занесла на гръб камък тежащ 120 оки.Така благодарение на християнското съзнание и неуморният труд на цялото население църквата била построена в определения срок – 40 дни. Една година по-късно, след последните довършителни работи и обзавеждането, храмът бил осветен на 20 юли 1935 г. от Пловдивския митрополит Никифор, бивш Смирненски архиерей. В последствие около църквата в Широка лъка населението оформило цял архитектурен комплекс, заграден с висок каменен зид, включващ камбанария, костница, килийно училище (1835) и двуетажно училище „Св.Пантелеймон”(1888).