Първият установен смъртен случай след употреба на фентанил в Смолянска област поставя темата за наркотиците отново болезнено близо. Подобен случай обаче поставя и психологически въпрос: защо знанието за сериозен риск невинаги е достатъчно, за да възпре опасното поведение.
Фентанилът е мощен синтетичен опиоид, използван в медицината при определени състояния и под строг контрол. При незаконно разпространяваните вещества високата му потентност и неизвестният състав могат значително да увеличат риска от предозиране.
„На мен няма да ми се случи“
Хората невинаги оценяват личния риск по същия начин, по който оценяват риска за другите. Понякога се появява усещането, че тежката последица е реална, но е по-вероятно да сполети някой друг.
Предишният опит също може да има значение. Когато определено рисково поведение е било повтаряно без непосредствени тежки последствия, човек може постепенно да започне да го възприема като по-контролируемо, отколкото всъщност е.
Това, разбира се, не обяснява само по себе си употребата на наркотични вещества. В подобно поведение могат да участват множество личностни, социални и ситуационни фактори.
Психологически важният извод е друг: да знаеш, че нещо е опасно, не означава автоматично да усещаш опасността като лично вероятна. Именно тази разлика между знанието за риска и собственото усещане за уязвимост е важна част от разбирането на рисковото поведение.