Трагедията край Смилян, при която загинаха двама млади хора, отново поставя болезнения въпрос за безопасността на пътя. Причините за конкретното произшествие са предмет на разследване и не следва да бъдат обяснявани чрез предположения. Случаят обаче е повод да се обърне внимание на по-общ психологически въпрос – как при новите водачи се формира преценката на риска.
Получаването на свидетелство за управление удостоверява необходимата подготовка, но не може да замени практическия опит. При шофирането човек постепенно натрупва срещи с различни ситуации и се учи не само да реагира на вече възникнала опасност, а и да разпознава ранните признаци, че тя може да възникне.
Преценката на риска не се свежда до познаване на правилата. Тя включва разпознаване на потенциалната опасност, предвиждане как може да се развие ситуацията и съобразяване на собственото поведение с пътя, видимостта, скоростта и останалите участници.
Важно е понятието „нов водач“ да не се свързва автоматично с възраст или пол. Човек може да започне да управлява автомобил на различен етап от живота си. Общият фактор е ограниченият практически опит, а не принадлежността към определена демографска група.
От съдебнопсихологична гледна точка е важно и друго: общите закономерности не позволяват автоматично да се обяснява конкретен инцидент. Всеки случай има собствен контекст и изисква индивидуална преценка.
И дългогодишният стаж не гарантира безопасност. Опитът има стойност тогава, когато върви с внимание, реалистична самооценка и постоянна готовност за преоценка на риска.