Срещите с кафява мечка не са абстрактна тема за Смолянско. На 17 август край Горна Арда останките на три овце, убити от мечка, са открити в близост до къщите. Регионът помни и по-тежки случаи – през 2016 г. край село Люлка Панайот Парев е нападнат и ранен от мечка, успява да се отскубне и да се придвижи до селото.
При непосредствена опасност човек невинаги разполага с време за спокойно обмисляне на поведението си. Силният страх може да активира защитни реакции като противопоставяне, оттегляне или временно вцепеняване или задържане на действието. Те са свързани със самосъхранението и невинаги представляват предварително съзнателно избрана стратегия.
Самото присъствие на мечка не означава автоматично непосредствено нападение, нито оправдава произволни действия срещу защитен вид. При реална атака обаче поведението на човека не може да бъде оценявано извън конкретната ситуация – интензивността на заплахата, времето за реакция и реалните възможности за оттегляне или защита.
Тук е относимо и понятието „крайна необходимост“. Наказателният кодекс свързва крайната необходимост с непосредствена опасност, която не може да бъде избегната по друг начин, като причинените вреди трябва да са по-малко значителни от предотвратените. Дали тези предпоставки са налице в конкретен случай е юридическа, а не психологическа преценка.
Опазването на кафявата мечка като строго защитен вид и правото на човека да защитава живота и здравето си не са взаимно изключващи се принципи. Не всяка среща е нападение, но при реална непосредствена заплаха човешката реакция трябва да бъде преценявана в конкретния ѝ контекст.