На 5–6 октомври 2026г. множество училища, детски градини, съдебни и други институции в различни части на страната получиха по електронна поща сигнали за поставени взривни устройства. Сред засегнатите бяха обекти в София и редица областни и общински центрове. Само в област Хасково ОДМВР отчете 23 сигнала за бомбени заплахи, а при извършените проверки не бяха открити взривни устройства. По първоначална информация на службите злонамерените съобщения са изпращани чрез компрометирани електронни пощенски кутии и сървъри на потребители извън България, като по установяването на действителния източник работят ГДБОП, структури на МВР и партньорски служби.
Подобни сигнали са засягали и Смолянска област. На 3 юни 2026г. заплахи за поставени взривни устройства са получени в три училища в областта, по информация на директора на ОДМВР–Смолян.
Когато неизвестното започне да говори вместо фактите
При неустановен извършител и продължаваща проверка празнината между известното и неизвестното лесно се запълва с версии. При несигурност хората често търсят причинно обяснение – мотив, посока или лице зад съобщението.
Но техническата следа, държавата, през която е преминала комуникацията, или самият текст на заплахата невинаги могат да покажат кой действително стои зад нея и с какви мотиви. От съдебнопсихологична гледна точка това е важна граница: версията може да изглежда правдоподобна, без това да я прави доказана.
Психологически профил на неизвестен извършител, изграден само върху няколко реда текст, би носил значително по-голям риск от спекулация, отколкото възможност за надежден професионален извод.
Между тревогата и подценяването
Подобна информация поставя човека в особена психологична позиция – опасността не е потвърдена, но и неизвестността не позволява тя просто да бъде пренебрегната.
Тук най-ценно би било да се запази ясна граница между това, което е известно, и това, което само предполагаме. Проверката принадлежи на компетентните органи; за останалите остава ориентирът към потвърдената информация, а не към най-шумната версия.
При непосредствена реална заплаха за живота, здравето или безопасността сигналът се подава на 112 с възможно най-точни данни.
Спокойствието не е безразличие, както вниманието не е паника. Между двете има място за преценка – способността да останем достатъчно близо до фактите, за да не позволим на неизвестното да ги замести.