„Бях на гости у баща ми, понеже моят съпруг работи в София и аз, да не съм сама в деветия месец, отидох при него,разказва родилката. Нямах никакви болки, никакви контракции, нищо не подсказваше какво ще се случи. Някъде към един и половина през нощта в неделя срещу понеделник станах да отида до тоалетна. Върнах се и изведнъж, не знам защо, ми се прииска да изпуша една цигара. Запалих, изпуших я наполовина. Усетих, че някаква течност тръгна от мен. Не знаех какво е, защото при първото раждане в болницата ми спукаха водите. Веднага събудих баща ми. Казах му, че с мен става нещо. Обясних му и той вика: „Аха, ти раждаш!”. Обади се на Бърза помощ и веднага дойде екип. Канеха се да ме качват на линейка, когато усетих, че бебето вече тръгва. Казах: „Докторе, късно е!”. Така – на дивана в кухнята родих и двете си бебета. Първото се роди само с единия лекар д-р Мадански. Това за него беше първото раждане. С негова помощ се появи Светлана. Благодаря му много. После дойдоха д-р Александрова, д-р Ангелова и акушерката Алина. Започна да излиза и другото. Гергана малко по-трудно се роди, понеже беше тръгнала седалищно. Рисковано беше, но всичко мина перфектно, благодарение на екипите от Бърза помощ. Сърдечно им благодаря – бяха толкова експедитивни, толкова организирани. Много вълнуващо беше и за мен, и за тях.

Много се притесних и се уплаших, когато разбрах, че трябва да раждам у дома. Все пак обстановката е нестерилна, но с помощта на медицинските екипи всичко мина добре. Бебетата са здрави, в отделението за новородени са. Чакам да наддат достатъчно и да се приберем у нас.

Това ми е второ раждане. Първата ми дъщеря се казва Мария и е на година и четири месеца. Още в седмата седмица на бременността знаех, че нося близнаци, а раждането започна пет дена откак бях влезнала в деветия месец. Въпреки че бях в деветия месец, не постъпих в болница, понеже първия път влязох по-рано и ми беше доста напрегнато. Бях решила този път да чакам докрай, както се и случи. Таткото ни е неземно щастлив. Той си искаше момичета и му се сбъдна мечтата. Тая сутрин ги видя за първи пък и каза, че ще си купува пушка, да ни пази. Много съм щастлива и съпругът ми е много щастлив, че всичко мина така добре”.