Зимата наближава, а за поредна година речните корита в Смолянска област остават непочистени. На много места реките са обрасли с дървета и храсти и не се виждат коритата. След три месеца сухо лято родопчани се притесняват, че по-голям дъжд ще доведе до щети за милиони левове и напомнят за потопа през 2005 г., когато Смолян и Чепеларе дадоха три жертви, както и за бедствието в Девин, при което река Девинска отнесе цяло семейство, което загина, пише Марица.бг

Всяка година реките причиняват и куп щети по пътната инфраструктура в областта, в която движението е само на колела. Частични действия по почистване на речни корита, но само от дървета и храсти, са предприети в няколко общини, и то основно в урбанизираните територии, извън тях, в по-голямата част от реките, е джунгла. Припомняме, че в урбанизирани територии за почистване от дървета и храсти отговарят общините, а извън тях – държавата. Всякакви по-сериозни почиствания преминават през тромава съгласувателна процедура през РИОСВ към Басейнова дирекция.

Няма финансиране за почистване на реките

„Финансиране за областните управители за почистване на наносни отложения тази година отново не беше получено – няма средства в бюджета на Министерски съвет, а от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, където постоянно сме подавали предложения, също нямаме отпуснат необходимия финансов ресурс, за да можем ние като възложители да ги осъществим тези мероприятия, както е предписано в закона – в периоди на маловодие“, каза областният управител на Смолян Захари Сираков. Той подчерта, че проблемът не е само в област Смолян, а на територията на цялата страна. От областната управа в Смолян инициирали няколко работни срещи.

Още тази пролет от областната администрация на Смолян настояха за законови промени, които да отменят задължението им да извършват въпросната дейност. От Басейнова дирекция – Пловдив също са на мнение, че е необходима спешна промяна в нормативната уредба. По закон областната администрация е тази, която е длъжна да организира почистването на всички реки в региона от наноси и камъни, а извън населените места – и от растителност.

Директорът на Басейнова дирекция за Източнобеломорския район тогава обясни, че процедурите за издаване на въпросните разрешителни са тежки и бавни. Затова е време законодателят да освободи от задължения институции, които не разполагат с бюджет дори за изготвяне на проекти. „Надявам се наистина да има законодателни промени, тъй като това ще улесни и работата на Басейнова дирекция в процеса за издаване на разрешителни и съгласуване на подобни дейности. Най-лесно е тези дейности да се вменят изцяло на кмета в границите на населените места, а извън населените места просто да има отговорна агенция или някакъв вид структура, която изцяло да отговаря, защото дори и за изготвянето на един проект са необходими средства, за да се възложи на проектант“, коментира тогава Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция – Пловдив.

Още от пролетта се настоява за спешни законови промени

Едно от предложенията, около което има по-голямо одобрение, е тази дейност да се поеме от отделен орган, който да има капацитет от експерти, финансов капацитет и техника, за да може тази дейност да се извършва цялостно, без да се разграничaва дали територията е урбанизирана или извън урбанизираната зона, защото така се размиват отговорности. Този орган да отговаря за реките от извора до устието им. Има и други варианти, които се предлагат – да си остане сегашната система, като се предвиди съответният финансов ресурс и се съкрати съгласувателната процедура с РИОСВ и Басейнова дирекция“, обясни заместник-областният управител на молян Красимир Даскалов.

Снимка: Марица