С увлекателен и образен разказ проф. Петър Стоянович пренесе смолянската публика във времето на Царска България по време на среща, която се проведе вчера в Регионална библиотека „Николай Вранчев“.

Събитието бе организирано по покана на отдел „Читалня“ и бе посветено на представянето на монографията „Царска България (1879–1946)“, написана в съавторство с Ивайло Шалафов. Проф. Стоянович е историк, дипломат и университетски преподавател, автор на редица научни трудове и публикации, посветени на българската царска династия, Третото българско царство, църковната дипломация и протокол.

В продължение на повече от два часа той представи най-интересните моменти от обемното изследване, като успя да обобщи богатата информация по достъпен и увлекателен начин. С характерния си стил на разказване историкът задържа вниманието на публиката, която слушаше с интерес и често реагираше с усмивки на колоритните му истории.

„Това е книга, която може да се чете дори на плажа, но това не намалява стойността ѝ като сериозен и всеобхватен справочник за историята на българския царски двор и хората около него“, отбеляза проф. Стоянович.

Монографията е първото по рода си издание за последните 145 години, което разглежда подробно историята, структурата и личностите, свързани с българския владетелски двор. Луксозното издание на издателство „Книгомания“ съдържа над 650 снимки, а информацията е подредена в осем тематични глави.

По време на срещата проф. Стоянович сподели и малко известен факт, свързан със Смолянския край. В историята на царския двор присъства името на Никола Бобутанов – родом от село Райково (днес квартал на Смолян), който през 1886–1887 г. във Виена е бил първият учител по български език на бъдещия владетел Фердинанд Сакскобургготски. Съществуването му е потвърдено чрез документи, открити в Държавен архив – Смолян.

Публиката прояви интерес и към една от най-дискутираните теми в българската история – причините за смъртта на цар Борис III. Историкът представи различни гледни точки и факти, свързани с аутопсията и свидетелства на близки до монарха, като заключи: „Според мен едва ли ще научим окончателния отговор, освен ако не бъде отворен руският архив за този период.“

В отговор на въпрос дали е време да се създаде телевизионен сериал за периода на Царска България, проф. Стоянович отбеляза, че историческите филми се приемат добре от публиката и са добър начин историята и културата да достигнат до по-широка аудитория, но подчерта, че това изисква обективен и добре подготвен сценарий.

В края на срещата той подчерта: „България е част от Европа и нейната история. Ние трябва да се научим да гледаме обективно на миналото си, защото ако го тълкуваме с политически цели или предубеждения, рискуваме да го изкривим.“

След официалната част разговорите с автора продължиха, като много от присъстващите се възползваха от възможността да получат автограф и да си направят снимка с него.

Проф. Петър Стоянович остави и специално послание в почетната книга на библиотеката, както и автографи върху свои книги, които са част от фонда на културния институт.

Част от снимките към публикацията са предоставени от Пенко Чешмеджиев, за което организаторите изказват искрена благодарност.