В някои краища определят летния Тодоровден като последен летен ден, в който слънцето се завърта към зима. На този ден стопаните не пускат стадата си на паша навън, защото ако ги огрее слънцето, ще се разболеят (слънчасат). Жените пък не допускат първите слънчеви лъчи да огреят децата им, защото ще бъдат сънливи цялата година. В чест на светеца колят курбан и правят обща трапеза. Вярва се, че свети Тодор ще запази нивите и градините от градушка. В някои райони устройват шествие с икони и хоругви против суша и град. Обредността на летния Тодоровден насочва към предхристиянски вярвания, чийто наследник по-късно става светецът. Ясно се открояват функциите му на покровител на небесните стихии, а това е същност близка до езическите соларни божества. В народните представи празникът е преломен момент в годишния стопански кръговрат, затова някои от обредните действия (магически по природа) имат апотропейна насоченост (предпазване на добитъка и децата). Свети великомъченик Теодор Стратилат се празнува на 8 февруари, а на 8 юни се отбелязва пренасянето на неговите мощи от Ираклия в Евхаита, неговия роден град, според предсмъртното му завещание. Живял е през ІV век по времето на императорите Константин и Ликиний. Славел се в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Управлявал мъдро и мнозина приемали християнската вяра като виждали добродетелите му. Подложен на жестоки мъчения и изтезания от император Ликиний, ослепен и разпнат, Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч.