На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител – св. Йоан Рилски Чудотворец. По този повод в храмовете на Българската православна църква ще бъдат отслужени празнични богослужения.

Днес е църковният празник Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец. Той е почитан като най-великия български светец, небесен покровител на България и застъпник на народа ни пред Бога.

Земният му път преминава по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.

Св. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, Дупнишко. Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст.

Приживе избира трудния път на отшелничеството. Дните му минават в пост и молитва. Около него се събират последователи, които образуват монашеско братство. Преди да напусне този свят, св. Йоан написва завет към своите ученици и към целия народ, който и днес звучи поучително: “Ако ли се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от вашето събрание, за да не обърне това в разяждаща живеница и да не се разпространи злото между добрите.”

След смъртта му неговите ученици пренасят тленните му останки от Рилската обител в древния Средец.

През 1183 г. мощите са отнесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати. През 1195 г. цар Асен I тържествено пренася мощите на св. Йоан Рилски в Търново, където те остават почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир.

Почитан е като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и по целия Балкански полуостров.

Днес Рилският манастир – най-голямата и почитана българска светиня, отбелязва своя храмов празник.