Първия международен медицински конгрес, организиран от Югоизточноевропейския медицински форум, ще се проведе на 22 – 25 септември 2010 г. в Курортен комплекс „Златни пясъци”. Това ще бъде едно мащабно научно събитие с участието на известни лектори от редица европейски страни, което е критерий за нивото на Конгреса и неговия принос за развитието на медицинската наука и практика,съобщиха от Сдружение “Български лекар”. Комбинацията от четирите основни теми на конгреса, и тематиката на двете кръгли маси ще бъдат изключително полезни за лекарите от Югоизточна Европа. Те ще могат да слушат световно известни лектори и да вземат участие в дискусиите, да се установи състоянието на здравеопазването в Югоизточна Европа, да се сравнят успехите и неуспехите, както и начините за тяхното преодоляване, избягване и коригиране. Убедени сме, че ще се получи интересен дебат, който да е от полза за цялото общество.
Конгресът ще бъде открит на 22 септември от 18.30 часа от Д-р Андрей Кехайов, дм, съпредседател на Организационния комитет на конгреса, президент на Югоизточноевропейския медицински форум и председател на Сдружение Български лекар; Проф. Йован Тофоски, съпредседател на Организационния комитет на конгреса, вицепрезидент на Югоизточноевропейския медицински форум и председател на Македонската медицинска асоциация Чл. кор. проф. Владимир Овчаров, председател на Научния комитет на конгреса, председател на Българската национална академия по медицина Проф. Иван Миланов, заместник-министър на здравеопазването; Представители на медицински асоциации Доц. Красимир Гигов, главен секретар на Българския червен кръст; Д-р Агис Цоурос, зам.директор на СЗО, от името на директора на СЗО;
Освещаване на събитието ще бъде извършено от негово високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил.
Конгресът e кредитиран от Европейския акредитационен съвет за непрекъснато обучение EACCME с максималния възможен брой кредитни точки съобразно неговата продължителност (15 европейски кредита).
Поканата за участие приеха следните изъткнати лектори: д-р Агис Цоурос, завеждащ „Политика и съвместни програми”, Световна здравна организация, Регионално европейско бюро, д-р Владимир Лазаревик – директор на регионалното бюро за Европа на СЗО, Карло Рампони от Международната комисия по безопасност на пациентите, проф. Павел Поредош от Словения, проф. Енис Озяр от Турция, проф. Исуф Кало от Албания, проф. Мая Закели от Словения, проф. Йован Тофоски, проф. Зоран Гуцев, проф. Гоце Спасовски, проф. Катица Зафировска и проф. Ангелко Горцев от Македиония, както и редица български учени.
Ще бъдат проведени две кръгли маси. На първата ще бъде дискутирана „Безопасността на пациентите”. Това е сериозен проблем цял свят. Изследвания показват, че във все по-голям брой страни медицински грешки се допускат при над 10% от болничните престои. Въпреки че СЗО, Световният алианс за безопасност на пациентите и Joint Commission International полагат големи усилия да подпомогнат и улеснят действията в тази посока на страните членки, в страните от Югоизточна Европа може да се направи още много. Самата тема на втората кръгла маса „Здравни проблеми и здравни политики в условията на икономическа криза – европейска и световна практика” показва нейната изключителна актуалност. Тези проблеми са от най-съществено значение за страните от района, поради недостатъчните средства за здравеопазване и нереформираните здравни системи.
На конгреса ще бъдат представени научните постижения и практическия опит на изтъкнати български и чуждестранни специалисти в областта на
- Хипертония и свързаните с нея заболявания;
Хипертонията е основен здравен проблем, за много страни, включително и в Югоизточна Европа. Значението на това заболяване се потвърждава от факта, че над 1 милиард души (около 26% от възрастното население) в света страдат от хипертония.
- Онкология;
Онкологичните заболявания нарастват прогресивно, като заболеваемостта е над 3200 случая на 100000 души от населението, включително и в страните от Югоизточна Европа. В края на изтеклото хилядолетие онкологичните заболявания са причина за смъртта на всеки четвърти европеец.
- Затлъстяване, диабет тип 2 и метаболитен синдром;
Затлъстяването е един от сериозните съвременни здравни проблеми в света, включително и в страните от Югоизточна Европа. Нездравословният модел на хранене и ниската физическа активност значително допринасят за увеличаването честотата на затлъстяването, диабет тип 2 и метаболитния синдром. До голяма степен тези заболявания се дължат на начина на хранене в тази част на Европа – ниска консумация на плодове и зеленчуци, висок прием на мазнини и готварска сол, висока консумация на захар и пр. Затлъстяването е свързано с метаболитния синдром, който е комбинация от симптоми, повишаващи риска от сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2.
- Алергични и автоимунни заболявания.
Честотата на алергичните заболявания в последните две десетилетия силно се повиши, от предишните 20 – 25%, до 30 – 35% от населението. Прогнозите сочат, през 2015 г всеки втори човек ще страда от някакъв вид алергии. Около 7% от населението страда от автоимунни заболявания, които са около 80 на брой. Като се има предвид, че алергичните и автоимунните заболявания са широко разпространени, тяхната продължителност, лечението, което продължава години, новите по-действени лекарствени средства и техните цени, обясняват много големия интерес към тях, включително значението им за здравната система на която и да е страна.