Българската православна църква отбелязва смъртта (Успението) на Св. Йоан Рилски, една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят.

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.

Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството излиза от манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир.

В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител, припомня БГНЕС.

Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.

В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя “Завет” – уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от “всякакво зломислие” и да се пазят от “сребролюбивата змия”, “защото сребролюбието е корен на всички злини”.

В Завета още се казва: “Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!” .