Родопите винаги са били свързани с Беломорието, затова за родопското население Ньойският договор бе най-тежкото наказание, каза д-р Стоян Райчевски при представянето на книгата „Българските християнски селища в Западна /Беломорска/ Тракия”, от Димитър Шалапатов. Откъсването на Беломорска Тракия най-болезнено се изживява от родопското население, защото отваря незарастваща икономическа рана в поминъка на родопчани, а окастрянето на територията на България е по-сериозно от всички други териториални посегателства, пише “Златоградски вестник”.

Авторът на изследването говори за „тракийци от Родопите“, защото при проучването на стотиците български селища в Западна Тракия се откриват многобройни заселници от Средните Родопи, допринесли за икономическото развитие и процъфтяването на населените места, в които се установяват. Това са овчари, рибари, земеделци, абаджии, търговци, свещеници, учители, които заедно с другите българи са строили църкви, параклиси, училища и са опазвали българското самосъзнание.

Изданието е резултат от над 15-годишен труд, съпроводен с усилена изследователска работа на терен. Димитър Шалапатов е единственият българин, посетил всички селища в Западна Тракия през последните години и положил уникални усилия всяко нещо да бъде видяно и проверено. Райчевски е удивен от начина на работа на Шалапатов – обходено е всяко съществуващо и несъществуващо вече селце, видени са руините на всяка църква и най-ценното – установени са старите и новите сегашни названия на всички населени места и важни местности. Всичко е извършено без подкрепата на каквато и да е било институция, само със собствени средства, лично време и възрожденски ентусиазъм. Фактите са документирани и чрез направените от автора стотици фотографии. Книгата е завършек на историческата география на Западна Тракия, която се пише още от Стою Шишков, Христо Караманджуков, проф. Любомир Милетич и други автори. Книгата на Шалапатов дава съвременната реална картина за селата на тази обезбългарена земя – досега не се знаеше какво е състоянието на бившите български села. Според Райчевски тя е по-оптимистична, отколкото се е очаквало, защото със съхранените знаци, паметници и следи, заживява отново в проектираното в съзнанието ни българско историческо пространство. Във всеки момент може да се отвори на нужната страница и да се направи справка за съответното селище. Първото пътуване на Шалапатов в Западна Тракия е през 1996 година. Целенасоченото обхождане и издирване обаче започва след 2000 година, общувал с погърчените българи. Голяма част от населението в Западна Тракия е от български произход, но под агресивното влияние на гръцката църква и държавната политика, се губи българското самосъзнание.

В някои села все още се чува българска реч. Обикалял планинските пътища в труднодостъпни райони без никакви табели. Често търсейки едно населено място, откривал случайно друго. С всяко посещение открива нови факти и доказателства за българското присъствие в Гърция, Турция, Мала Азия. Следваща му цел е подобно издание за Източна Тракия, а след това и за Мала Азия. Надява се в следващите години да се появят неговите книги за българската памет в тези територии.