През последните месеци в Смолянска област бяха установени поредица от случаи на незаконна сеч. В началото на септември в местността „Колацско“ край село Гела са открити 20 отсечени дървета – смърч и бял бор – в държавна горска територия, без контролна горска марка или друга обозначителна маркировка, като по случая е образувано досъдебно производство. На 7 юли в горска територия, собственост на ГВК „Чифлика“, с. Стърница, са установени маркирани дървета, отсечени без издадено писмено позволително, като част от дървесината вече е била извозена. През юни в землището на Триград са установени 14 пъна от трепетлика и около 23 плътни кубически метра добита дървесина, въпреки че сечта на този дървесен вид не е била разрешена.
Това са само няколко конкретни примера за установени нарушения. Отделно от фактите по всеки случай възниква и психологичният въпрос: какво може да възпре човек, който е свидетел или разполага с информация, да подаде сигнал?
Защо свидетелят може да се въздържи от сигнал
Причините невинаги са безразличие. Човек може да не е сигурен дали действително наблюдава нарушение, да се съмнява дали информацията му е достатъчна или да предполага, че някой друг вече е сигнализирал.
В по-малки общности значение могат да имат и близките социални отношения – подаването на сигнал може да създаде опасение от последващ конфликт с хора, които свидетелят познава.
Когато страхът от последствия надделее
Страхът от ответна реакция, нежеланието за въвличане или убеждението, че „нищо няма да се промени“, могат допълнително да окажат възпиращо въздействие.
Това не означава, че всеки човек би реагирал по един и същи начин. От психологична гледна точка решението за сигнализиране зависи както от възприетия риск, така и от усещането за лична отговорност и сигурност.