Св. вмчк Димитрий се родил в третия век, в град Солун. Баща му бил градоначалник и тайно вярвал в Христа. Принуден бил да крие вярата си, поради тогавашните свирепи гонения на християните. В една от стаите на своя богат дом поставил на лично място иконите на Господ Иисус Христос и на Пресвета Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга.Дълго време съпрузите нямали деца и усилено се молели на Бог да ги дари с рожба.Чудото се случило и те се сдобили със син, когото нарекли Димитрий.Целият град се зарадвал на безмерното им щастие, а бедните солунчани получили богати милостини.
След смъртта на родителите си, император Максимиан възложил на образования Димитрий поста на баща му – градоначаник на Солун. Но изрично му заповядал да бъде безмилостен към християните и да убие всеки, който призове името на Спасителя.Той обаче не се подчинил на тази заповед. Не само че не преследвал вярващите в Христа, но открито ги защитавал и прославял името на Бога. Жителите на града го почитали и възприели като нов апостол Павел.
През есента на 306г. източният император Галерий се връщал от поход и пътят му минавал през Солун. Светецът като разбрал това, очаквал своята смърт, защото знаел, че жестокият гонител на Църквата няма да го пощади. Той раздал част от богатството си на слугата Леп, а другата – на бедните. Започнал да пости и да се подготвя за близката смърт.Очакваното се случило – смелият воин потвърдил открито вярата си в Христа и бил хвърлен в тъмница.
Докато бил в затвора, в открития градски театър се устройвали увеселителни игри. Срещу императорския борец Лий, който погубил много християни, се изправил оръженосецът на Димитрий Нестор и го победил.Това разгневило властника и той заповядал да го обезглавят, а след него и Димитрий бил прободен с копие. Тялото му било погребано от верни християни в родния му град. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба му ставали много чудеса.А от нетленните му останки потекло благовонно миро, затова Църквата го нарекла св. Димитрий Мироточиви. След 16 век, заедно с други светци воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса – той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. По време на Втората българска държава е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци го смятат за свой покровител.
Сийка КЕТЕВА