Преподобна Параскева- Петка Търновска,живяла през ХІв, е една от най-почитаните светици в целия православен свят.У нас е известна като закрилница на българския народ и държава и покровителка на Търново, Габрово и Троян.Родена е в градчето Епиват, на брега на Мраморно море, недалеч от Цариград. Родителите й са българи, доста заможни и уважавани хора. От малка Параскева е възпитавана в благочестие –пример за нея е по-малкият й брат Евтимий, който се замонашва и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му- е канонизиран за светец.Едва 10-годишна тя чува в храма евангелските слова, изречени от Иисус Христос:”Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!”Божието напътствие докосва сърцето й и разпалва желанието й да посвети себе си на Господа.Когата пораства, девицата посещава Палестина, покланя се на Гроба Господен и обхожда и другите места, осветени чрез живота на Спасителя.Параскева,след смъртта на брат си, приема монашеско постригване, напуска света и заживява равноангелски живот. Чрез подвижническия си подвиг се прочува най-напред в родния си град, след това в Цариград и в Йорданската пустиня. Тя завършва земния си път на преклонна възраст, погребана е в Епиват,където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса.Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров. За „своя” я приемат българи, сърби, румънци, и гърци.

На 14 октомври 1238 г. българският цар Йоан Асен ІІ пренася светите й мощи от местната църква на съседно на Епиват градче - в Търново. Според царската хроника, поставя ги с много почести в „Царския храм”.Поради това паметта й се чества на тази дата. Мощите на св. Параскева остават в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393г.

Множество народ се стича към този храм, за да измоли здраве и избавление. Св.Патриарх Евтимий написва най-вдъхновеното житие за преп. и превежда името й от Параскева –гр. /петък/ на Петка, а оттогава вече не е Епиватска, а носи името Търновска.

След превземането на старопрестолния град мощите й са изпратени във Видин, а когато Срацимировата държава загубва свободата си– мощите й са отнесени в Цариград. През 1641 г. са преместени в митрополитската катедрала в гр. Яш, Румъния, където пребивават и до днес. Светицата е почитана като изцелителка и покровителка на бедните, на дома и семейството, на страдащите от очни болести.

Сийка КЕТЕВА

На сн.: Параклисът „Св. Петка”, намиращ се на главния път между кв. Устово и с. Бостина