Една от най-почитаните светици в целия православен свят Преподобна Параскева - Петка Търновска е родена в градчето Епиват, на брега на Мраморно море, недалеч от Цариград. Израснала в заможно и уважавано българско семейство и от малка била възпитавана в благочестие.Особено голямо въздействие й оказал нейният по-малък брат Евтимий, който приел присърце Божието слово и се издигнал до митрополит на Мадитос, а след смъртта му - бил канонизиран за светец.
Параскева в ранна детска възраст чула в храма евангелските слова, изречени от Иисус Христос:”Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!”Божието напътствие докоснало сърцето й и разпалило желанието й да посвети себе си на Господа.В зряла възраст светицата посетила Палестина, поклонила се на Гроба Господен , обходила и другите свети места, свързани със земния живот на Спасителя.
След смъртта на брат си, почувствала, че духовно е подготвена за Божие служение - приела монашеско пострижение, напуснала света и заживяла равноангелски живот. Чрез подвижническия си подвиг се прочула най-напред в родния си град, след това в Цариград и в Йорданската пустиня. Преподобна Параскева завършила земния си път на преклонна възраст, била погребана в Епиват,където нетленните й мощи извършвали многобройни чудеса.Оттам започнали нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров. За „своя” я приемат българи, сърби, румънци, и гърци.
На 14 октомври 1238 г. българският цар Йоан Асен ІІ пренесъл светите й мощи от местната църква на съседно на Епиват градче - в Търново. Според царската хроника, поставил ги с много почести в „Царския храм”.Поради това паметта й се чества на тази дата. Мощите на св. Параскева останали в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393г.
Боголюбив народ се стичал към този храм, вярвайки, че светицата ще измоли от Всеподателя Бога здраве и спасение.
Св.Патриарх Евтимий написал най-вдъхновеното житие за преп. и превел името й от Параскева –гр. /петък/ на Петка, а оттогава тя не е Епиватска, а носи името Търновска.
След превземането на старопрестолния град мощите й са изпратени във Видин, а когато Срацимировата държава загубила свободата си– мощите й били отнесени в Цариград. През 1641 г. са преместени в митрополитската катедрала в гр. Яш, Румъния, където пребивават и до днес. Светицата е почитана като изцелителка и покровителка на бедните, на дома и семейството, на страдащите от очни болести.
Сийка КЕТЕВА
На сн.: Параклисът „Св. Петка”, намиращ се на главния път между кв. Устово и с. Бостина
