Международния ден за борба срещу корупцията, който от 2003 г. насам се отбелязва всяка година на 9 декември по решение на Общото събрание на ООН. Отбелязва се от 2004 г. На 31 октомври 2003 г. с резолюция 58/4 Общото събрание на ООН приема Конвенцията срещу корупцията, която е открита за подписване на срещата на високо равнище в Мерида, Мексико /9 – 11 декември 2003/, влиза в сила на 14 декември 2005 г.

Проблемът с корупцията е поставен пред много демократични страни. Най-силно влияние тя има в държавите в преход, а в България този проблем е особено чувствителен за обществото. Всъщност, що е Корупция? Корупцията в най-общ смисъл може да се определи като злоупотреба с обществена служба за лично облагодетелстване.

Корупцията съществува, както при политическите, така и при административните длъжности. Според анализатори тя влиза в категории като дребна и едра, организирана или неорганизирана. Макар че корупцията често улеснява криминални деяния, като трафик на наркотици, пране на пари или проституция, тя не се ограничава до тях и често е свързана с дейности, които сами по себе си са законни.

Съветът на Европа определя в своя конвенция от 1999 г. корупцията така: „Корупция“ означава изискване, предлагане, даване или приемане, пряко или непряко на подкуп или каквото и да е друго неполагащо се предимство или очакване за такова, което изкривява правилното изпълнение, на което и да задължение или поведение изисквано от получателя на подкупа, получателя на неполагащото се предимство или очакването за него.“

Световната банка дефинира корупционната практика по следния начин: „корупционна практика означава предлагане, даване, получаване или искане на нещо със стойност, за да се повлияе на действията на публичен официален представител в процеса на доставка или при изпълнението на договор“.

Корупция /на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам/ в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно – поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт.

Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийство и отвъд него. Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени.