На 14 септември Православната църква отбелязва един от значимите християнски празници – Въздвижение на Светия кръст Господен, познат в народната традиция като Кръстовден или Гроздоберник. Денят се свързва и с настъпването на есента, както и с началото на гроздобера.

Празникът е посветен на важни събития от историята на християнството – явяването на Светия кръст пред император Константин Велики, откриването на Христовия кръст от неговата майка царица Елена на Голгота и по-късното връщане на светинята от персийски плен.

Според преданието царица Елена била ревностна християнка и активна благотворителка. След победата на сина ѝ Константин над Максенций тя решила да издигне храм на мястото, свързано с Христовото разпятие и Възкресение. При разкопките били открити три кръста – този на Иисус Христос и кръстовете на двамата разбойници, разпнати заедно с него.

Тъй като не било възможно да се установи кой от трите кръста е Христовият, според преданието те били допрени до тялото на починал човек. При първите два кръста не последвала промяна. Когато обаче до мъртвия било допряно парчето от кръста, на който бил разпнат Христос, се случило чудо – човекът оживял.

Така Кръстът Господен бил разпознат и се превърнал в символ на християнската вяра, спасението и победата над злото. Впоследствие светинята била разделена на части, които били съхранявани в Йерусалим, Рим и Константинопол.

На Кръстовден християните се покланят пред Светия и животворящ Кръст Господен. В православната традиция празникът е свързан и със строг пост.

В българския народен календар 14 септември бележи прехода от лятото към есента. Традиционно на този ден се освещава семето, предназначено за посев, а в много райони започва и гроздоберът.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан и Кръстана. На всички именици – здраве, щастие и благоденствие!