Младата писателка Костадина Костова подари незабравима литературна вечер на смолянската публика с представянето на новия си роман „Трифена“ в Регионална библиотека „Николай Вранчев“.

Срещата премина при изключителен интерес, изпълнена с истории от авторката за пътя до създаването на творбата, която разказва за времето на траките и римското господство по българските земи. Сред гостите бяха бивши учители на писателката, които изразиха своята гордост и удовлетворение от постиженията на своята възпитаничка. В последвалата дискусия авторката сподели, че винаги е гледала на темата на настоящия роман с особен афинитет и че в момента работи върху нова книга, чиято тема предпочете да запази в тайна.

След срещата Костадина Костова даде специално интервю за Smolyannews.com.

Здравейте, благодарим ви, че зарадвахте смолянската публика с представянето на новия ви роман. Всички сме чели и знаем за романа ви „Трето царство“, но „Трифена“ идва в един напълно различен контекст. Как се роди идеята за сюжет, развиващ се близо 18 века преди светът да е чувал за Стефан Стамболов и княз Фердинанд? Имаше ли нещо конкретно, което ви насочи към този малко познат период от нашата история?

– Здравейте. Наистина би било голямо щастие за мен, ако всички са запознати с „Трето царство“. Мисля, че двете книги си приличат, но в същото време са много различни. Истината е, че имах идеята за такъв сюжет и исках да напиша нещо за траките още преди „Трето царство“, и мога да кажа, че дълго време живях с тази идея. По стечение на обстоятелствата и вдъхновението първо се роди „Трето царство“, защото тази история беше по-близка до мен. Затова „Трифена“ е по-скоро завръщане към предишния ми интерес. Винаги съм имала желание да опиша периода на Римската империя и траките.

В романа вашата героиня преминава през много изпитания, но в крайна сметка волята надделява. Какво би казала Трифена на съвременния свят и на хората днес, които все повече изглеждат обезверени в преследването на мечтите си?

– Мисля, че тя би насърчила всеки един от нас да следва сърцето и мечтите си, но преди всичко би насърчила всеки да погледне навътре в себе си – да се опознае, да разбере какво е важно за него и какво означават действията, дългът и съдбата за всеки един от нас.

Няма как да не ви попитам: какво е чувството да представяте своята книга в родния си град – пред очите на хората, които са ви вдъхновили и пряко или косвено стоят зад вашите успехи?

– Чувството е наистина много силно, трогателно и неописуемо. Тук не се чувствам като на представяне на книга, а по-скоро като на разговор с хора, които означават страшно много за мен. Завръщането ми към смолянската библиотека, към Родопите и към смолянския край като цяло винаги ще бъде завръщане към себе си!

Илия Исаев