В Държавния архив – Смолян се съхранява един от най-ценните исторически документи, свързани с духовното наследство на Родопите – „Кондиката“ на църквата „Св. Неделя“ в квартал Райково. Летописът, датиран от 1832 г., съдържа ценни сведения за подготовката и изграждането на храма и пази имената на първите му дарители.

Днес храмът „Св. Неделя“ отбелязва своя празник, а през 2026 г. ще навърши 190 години от построяването си. Той е един от деветте православни храма в Смолянския регион, издигнати след издаването на султански фермани през 1836 г. По думите на Елена Стоянова-Тодорова, главен експерт в Държавния архив – Смолян, два от оригиналните фермани се пазят именно в архива.

Разрешителните, издадени от османската власт, поставяли условие храмовете да бъдат построени за изключително кратко време. Затова повечето от тях били завършени само за два до четири месеца. Въпреки това сградите са устояли на времето и до днес впечатляват със своята здрава архитектура.

Сред църквите, изградени с фермани от 1836 г., са „Св. Йоан Предтеча“ в село Петково, „Св. Теодор Стратилат“ в квартал Долно Райково, „Св. св. Константин и Елена“ в Момчиловци, двата храма „Св. апостоли Петър и Павел“ в селата Соколовци и Левочево, „Св. Неделя“ в Райково, „Св. Пророк Илия“ в Славейно, „Въведение Богородично“ в село Полковник Серафимово и „Св. Николай Чудотворец“ в квартал Устово. В Държавния архив се пазят оригиналните фермани за храмовете в Петково и тогавашното Аламидере, днешно село Полковник Серафимово.

Сред архивните документи, свързани с райковския храм, особено място заема „Кондиката“. Летописът е написан с гръцки букви, но на местното родопско наречие. В него са записани имената на дарителите и направените от тях пожертвования още през 1832 г., което показва, че подготовката за строежа е започнала години преди официалното разрешение от османската власт.

Според Елена Стоянова-Тодорова документът има голяма стойност не само за историците, но и за етнографите. Освен сведения за строежа на църквата, той съхранява имената на жителите на тогавашното Райково – сред тях Мурджо, Манол, Райчо, Вълчо, Марко, Стою, Дечо и други характерни за Родопите имена.

Около „Кондиката“ съществува и любопитна хипотеза. Изследователи предполагат, че част от най-ранните текстове може да са написани от йеромонах Григорий, известен сред местните като поп Глигорко. Засега обаче липсват категорични доказателства, които да потвърдят това предположение.

Йеромонах Григорий е сред монасите от Света гора, които развивали активна просветителска и духовна дейност в Средните Родопи. За кратко време той усвоил местното наречие и превел богослужебни книги, за да бъдат разбираеми за населението. Като таксидиот от Атон той посещавал региона, проповядвал, изповядвал вярващите и събирал средства за манастирите.

След завладяването на Родопите от Османската империя голяма част от християнските храмове били разрушени или поругани, а религиозният живот се извършвал в малки дървени постройки и оброчища. През 30-те години на XIX век започва възраждането на църковното строителство, когато местните общности организират събирането на средства и полагат основите на новите храмове.

Историята на всяка от деветте църкви, построени през 1836 г., пази свои предания и свидетелства за трудните, но и вдъхновяващи моменти от духовното възраждане на Родопите.