Първата за 2026 година среща на библиотечния исторически клуб „Клио“ беше посветена на живота и творчеството на изтъкнатия родопски художник Анастас Стайков (1905–1988), родом от Смолян. Основен акцент в срещата бе художественото му наследство, чрез което той увековечава красотата на родопчани и магията на Родопите.

Презентация, включваща биографични данни и любопитни факти за твореца, представи Моника Джанаварова – член на историческия клуб. Представянето предизвика активна и съдържателна дискусия, по време на която присъстващите научиха повече за личността на Анастас Стайков, за неговия житейски път, художествени търсения и за църквите в Родопите, изографисани от него.

Анастас Стайков остава в историята като първия родопски художник с академично образование. В периода 1930–1932 г. той специализира във френската „Академи Жулиен“ в Париж при проф. Пол Пиер Лоран, посещава лекции по история на изкуството в Сорбоната и пътува из редица европейски държави. След завръщането си в България се установява в Пловдив, където живее и твори. Той е член на Съюза на българските художници, почетен гражданин на Смолян и носител на множество награди, сред които орден „Св. Св. Кирил и Методий“ (1985 г.).

Цялото творчество на Стайков е дълбоко свързано с традициите, бита и културата на Родопите, с величествената им природа и с хармонията на възрожденската архитектура. Художникът реализира над 20 самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и регионални експозиции.

Особено внимание по време на срещата бе отделено на мащабното платно „Родопска сватба“, познато още като „Мома се с рода прощава“, върху което Стайков работи в периода 1950–1958 г. Картината, изобразяваща брак между християнин и мюсюлманка, се превръща в най-голямото и най-драматично предизвикателство в творческия му път. Със своите внушителни размери – 4 на 2,5 метра – и 80 изобразени фигури, творбата предизвиква огромен обществен интерес.

Над 35 000 души посещават Градската художествена галерия в Пловдив, за да я видят. Наред с възхищението обаче се разгаря и безпрецедентна обществена полемика, съпътствана от десетки критични публикации. Дискусията около „Родопска сватба“ остава най-продължителната и мащабна в историята на българското изобразително изкуство. Последвалите репресии довеждат художника до тежка лична и творческа криза, в резултат на която той прекъсва художествената си дейност за период от 15 години.

През 2014 г. картината е дарена от Мария Стайкова на Художествената галерия в Смолян, а през 2018 г. реставрацията ѝ е завършена. Шест десетилетия след първото ѝ представяне платното отново заема мястото си в изложбена зала, превръщайки се в символ на възкресението на един голям творец.

Още от детските си години Анастас Стайков е убеден, че съдбата му е да бъде художник. В свои думи той споделя, че планината му е дала всичко необходимо – остава само да бъде пренесено върху платното. Пътят му от детската игра до тежкия занаят на изкуството е белязан от талант, болка и непримирим дух.

Както казва неговата снаха Христина Стайкова: „Съдбата му беше изпълнена с изпитания и драматични обрати, но той остана истински уникален творец и човек.“