Някои от публично известните и документирани през годините инциденти с асансьори в България: На 2 март 2010г. в столичната болница „Майчин дом“ асансьор с 12 души, сред които девет бременни жени, пропада, като пътуващите получават различни травми. През август 2014г. асансьор в жилищен блок на бул. „Цариградско шосе“ в София пропада от деветия етаж – 46-годишна жена загива, а друга е тежко ранена. През декември 2018г. в МБАЛ „Св. Анна“ във Варна асансьор с осем души пропада, като шестима са ранени.
През август 2010г. 49-годишен работник загива след падане в асансьорна шахта край Мадан при извършване на строително-ремонтни дейности. През октомври 2014г. 42-годишен работник в рудник „Ерма река“ край Златоград е намерен мъртъв във водата в шахтата, като според първоначалната информация инцидентът вероятно е настъпил при спускането му с асансьорната клетка. На 8 октомври 2026г. пожарникари в Девин освобождават граждани, заседнали в асансьор на ул. „Васил Левски“, без загинали или пострадали.
Когато поддръжката на общите части се превръща във въпрос на риск
Асансьорът е част от общите части на сградата. За безопасната му експлоатация е задължителен писмен договор за поддръжка с лице, вписано в съответния регистър. За собствениците е важно да е видно кой поддържа съоръжението, какво обхваща договорът и как се реагира при неизправност. Значение имат и прозрачността при изпълнението на решенията на етажната собственост (ЕС), както и контролът върху тяхното изпълнение.
Усещането за риск не винаги следва техническата реалност
Безпроблемното използване може да създаде усещане за сигурност, а преживяна авария – да промени отношението към съоръжението. От съдебнопсихологична гледна точка е важно да се разграничават обективно установимият технически риск и индивидуалното му преживяване. Силна реакция сама по себе си не доказва тежестта на инцидента, а липсата на видима тревога не изключва психологично въздействие. Психологичната оценка изисква контекст и конкретни данни.