На тази дата през 870 г. официално се признава автономността на българската православна църква под върховенството на цариградския патриарх. На Осмия Вселенски събор в Константинопол на последното му извънредно заседание (4 март 870 г.) е призната автономността на българската православна църква. За първи български архиепископ е ръкоположен Йосиф (Стефан). Решенията на този събор са победа за българската дипломация. България получава архиепископ и автокефална, независима църква, чрез съборно решение, на което присъстват представители на всички християнски църкви.