Християнската църква тържествено отбелязва летния Никулден, празникът съществува още от ХI век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари.

Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия и още от детски години проявявал истински християнски добродетели. По-късно Свети Николай става архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), умира на 6 декември 342 г. (Зимен Никулден) и светите му мощи се пазели в града до 1087 година. През управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас “летен свети Никола”.

Според народния календар, на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото “дупчат” светеца в очите и ще се разболеят от “очибол”. Денят е посветен на Св. Никола – Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година. В негова чест се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка.