Православната църква почита паметта на св. Владимир Княз Владимир Велики е почитан от православната църква, тъй като е владетелят покръстил Русия – обявен е за светец, а празникът му е на 15 юли – денят на неговото успение. В Русия има орден на негово име (Свети Владимир).

Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 г., син на е княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I.

Самото името, според езиковеди идва в славянската траскрипция от немското Valdemar – герой от скандинавските саги. Руският княза Владимир, обаче е най-малкия син на княз Светослав, роден от неговата икономка Малуша. Според легендите тя била пророчица, която доживяла сто години. Била доведена в двореца от пещерата си, за да предсказва бъдещето на княза.

Други легенди свързват управлението на Владимир с неговата баба – княгиня Олга, която била християнка и управлява Киев в отсъствието на Светослав. Младият Владимир идва на трона във време на междуособици и след като превзел град Херсон в Крим, разбира че му е нужен силен съюзник, а единственият е възможен била Византийската империя. Новият договор е скрепен с династичен брак – той получава за жена, сестрата на император Василий II – Ана и приел християнството, като получил и името на кръстника си – Василий.

Завръщайки се в Киев, Владимир започнал да руши езическите паметници и насилствено да покръства народа си – цели села били покръствани във водите на река Днепър – както пише един от най-уважаваните руски историци Николай Карамзин “Владимир покръстил Русия с огън и меч”. Според един от раннохристиянските извори, княз Владимир бил наречен Владимир Красное Сольнишко заради много пролятата кръв, в първите години на покръстването.

Владимир е почитан от църквата и заради силната си подкрепа на християнството, като институция построява и поддържа първите православни църкви и манастири из руските земи.

По-късно всички сведения за живота на Владимир Велики са преписани от автори свързани с църквата. И, тъй като той изиграл решаваща роля за установяването на православната църква в Киевска Рус, достоверността на повечето от фактите в тези хроники е спорна, защото монасите били склонни да преувеличават добрите му страни и да му приписват различни заслуги, които нямат нищо общо с него.