На 19 октомври бе отбелязан духовният подвиг на свети Иван (Йоан) Рилски (ок. 876-946 година), който е втори патрон на църковния храм „Свети Теодор Стратилат“ в долната махала на квартал Райково (Смолян). Литургията изнесе свещеноиконом Живко Желев, а църковният хор, с диригент Златка Маргаритова, отговаряше антифонно на песнопенията му.

Николай Ангелов – семинарист, разказа в проповедта си, за някои от чудотворните дела на светеца – покровител на българския народ, почитан и от гърци, румънци и сърби. Град Рила е родното му място. Решението му да се посвети на Бога е самостоятелно и той се уединява в една пещера, във величествената Рила, където се отдава на отшелнически живот. Узнал за него и цар Петър І (927-969) тръгва към планината да му поднесе уважение чрез дарове. Но отшелника ги връща.

Чрез него възниква известния Рилския манастир, който се превръща в голям молитвен дом за православните християни и богомолци, и туристическа дестинация днес – за българи, и чужденци.

Помня, като студентка, нашият асистент по руска литература (А. Германов) организира групово посещение до монашеската обител и това бе първата ми „среща“ със Свети Иван Рилски. Изкачихме се до пещерата, промушихме се и през тесния каменен процеп. Още тогава ни завладя образа на великия пустинник – утешение и духовен пример за всеки християнин.

В заключение ще кажа: денят беше цветно-слънчев през оная красива есен и светъл – от посятата духовна радост.

И тазгодишния наш празник бе духовна храна за душата. Миряните се стекоха от смолянските квартали, певицата Живка Манолова, от рано-рано застана на певницата.

Домакините от църквата поднесоха опята трапезна храна за всички, по случай Денят на светеца, покровител на Майка България.

Елена Меракова

Илюстрации:

Медна гравюра на св. Йоан Рилски с житийни сцени, 1874 г.

Собственост на Националния музей при Рилския манастир

Стенопис от 1259 година на св. Иван Рилски от Боянската църква