Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия.

Църковният празник е наречен от народа Илинден, а Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали “летните гръмотевици, летните трескавици”.

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която “пасе” житата.

Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача.

Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите. Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна.

В българската история Илинден е свързан с Илинденско-Преображенското въстание. То избухва точно на големия християнски празник през 1903 година и е връхната точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.