На 16 януари всяка година се отбелязва освобождението на Чепеларе от турско робство
През месец януари 1878 година в подстъпите на Родопите се водят решителни боеве за изхода на освободителната руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив. В началото на януари 1878 година в Чепеларе започват да прииждат бежанци, които търсят подслон и храна. Преминават и отстъпващи турски войскови части, които са гладни и изтощени. Част от чепеларци се скриват в околните колиби и мандри. Турската войска отстъпва и оставя след себе си ограбени, опустошени домове и глад.
На 12 януари 1878 година Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин в състав от 800 души потегля от Асеновград в посока Бачково, Павелско, Хвойна, Чепеларе, Устово, Рудозем, Златоград. На 16 януари тя е в Чепеларе. Васил Дечев в книгата си “Миналото на Чепеларе” пише: “По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала полека се движи една дълга черна верига, прилична и на редица от ели и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руска конна войска… Посрещачите и челната редица от руската конница се срещнали в Долната махала на пътя връз къщата на Руса Петровска. Челната редица се спряла. В тая минута запъхтените от тичане посрещачи свалили от главите си фесовете и кюляфите с черните шафети и почнали със страхопочитание да се кръстят.”
На мястото, където чепеларци посрещнали руската конна войска има възпоменателна плоча, където всяка година на 16 януари се поставят венци и цветя.
След еуфорията и радостта от събитието, чепеларци започват да уреждат мирния си свободен живот. По- видните първенци, християни и мюсюлмани, избират общинска управа. Първи председател на общинския съвет на свободно Чепеларе става Дечю Харитюв, а съветници са Тодор Балджийски, Сюлейман Милязима, Ахмед кехая Тотювски и Атанас Кюсета. Чепеларе започва да гради новата си история.
Освобождението разпалва духа и жаждата на чепеларци за нов живот и напредък. Следващите десетилетия, въпреки бедността на населението, бележат развитие на културно-просветното дело, селището се благоустроява, открита е телеграфо-пощенска станция, построяват се сградите на училището и читалището.