165 години от рождението на кап. Петко Войвода (ист. име Петко Киряков Калоянов, /1844 -1900/), български хайдутин, участник в националноосвободителното движение. Роден, през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко, през 1861 г. съставя чета, с която броди из Беломорска Тракия и Родопите и защитава местното население. През 1864 г. една година учи във Военното училище в Атина. През 1866 г. заминава за Италия, където се среща с Джузепе Гарибалди. Взема участие във въстанието на о. Крит. След разгрома му известно време се скита из Египет, Франция и Италия. През 1869 г. се завръща в родния си край. Сформира отряд, който по-късно получава името Българо-родопска дружина “Защита”. Тя развива голяма дейност по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. За активното си участие в разгрома на Родопския метеж през 1878 г. Петко войвода е награден с руски орден. През 1880 г. се установява във Варна. След обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Петко войвода се включва в охраната на южната граница. През 1896 г. участва в създаването на дружество “Странджа” и става негов подпредседател. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов Петко войвода многократно е арестуван и интерниран. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му. В България има над 22 паметника на Капитан Петко,един от тях се намира в град Чепеларе.