Наричат я „Родопския славей“ – певицата, която разнася славата на родопската песен по цяла България и извън пределите ѝ. Тя е тази, която популяризира химна на Родопите „Бяла съм, бяла, юначе“.

Радка Кушлева първа запява по радиото, чрез грамофонни плочи и на сцената автентичните родопски песни. Тя е родена на 12 юли 1926 г. в село Широка лъка в семейството на Манол и Цонка Кушлеви. И двамата са наследници на големи родове от гайдари и песнопойци. Радка наследява от своите предшественици любовта към народната песен и таланта на певица. Баба ѝ по майчина линия – Мария Седянкова, знаела десетки песни и ги предавала на своята внучка. За това кога и как започва да пее Радка майка ѝ споделя: „Радка ми зе зехтина още като дете на две години. Дето се казва,

едвам пристъпяше, държеше се за полата ми, докато работя, а аз обичах да работя и да пея, и се мъркаше след мен. Няма да забравя голямото си учудване и радост, когато тя на две години изпя „Заспало е челебийче“. Тя е бавна и трудна за изпълнение песен, но Радка я беше научила и си я пееше. Оттогава вече не е спряла да пее до днес“ (Огнянова, 1981, с. 152–153).

Животът на семейство Кушлеви не преминава спокойно. Те се местят често, защото бащата на Радка е офицер. През 1941 г. неговата служба ги отвежда в Скопие (тогава в пределите на Царство България). Радка е ученичка все още, но и там славата ѝ на песнопойка се разчува. Не закъсняват случаите, когато се изявява пред публика. Учителка по пеене на Радка е бъдещата оперна певица Надя Бърдарева. По нейно настояване Радка се явява на конкурс в Радио Скопие през 1942 г., тогава тя е едва 16-годишна. Топлият ѝ вълнуващ глас покорява слушателите за първи път от национален ефир и тя печели конкурса. От този ден тя пее по два пъти седмично пред микрофона на радиото и популяризира родопската песен, която не е позната на населението от този край. Първите песни, които изпява пред Радио Скопие, са „Бяла, съм, бяла, юначе“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“, „Радо, мари, бяла Радо“ и др.

Семейството се завръща в родното село Широка лъка през 1944 г. Радка изкарва двегодишен курс за преподавател и учителства една година, но песента е нейният живот.

Тя заживява в Смолян, където е солистка на самодейния ансамбъл „Кирил и Методий“, който се сформира под диригентството на Атанас Капитанов. През 1945 г. Радка Кушлева се омъжва за Асен Попчев, който е оркестрант в ансамбъла – свири на тамбура, китара и цигулка. Двете деца, които ще роди Радка – Цонка и Димитрина (които галено наричат Соня и Диди), ще наследят дарбата на своите родители.

По-късно младото семейство се включва в група от петима музиканти и певци, които обикалят и изнасят концерти из малките села и махали в Родопите. Приходите от импровизираните концерти са в полза на пострадалите в Отечествената война семейства. Точно тогава Радка Кушлева започва да пее и популяризира много старинни и характерни родопски песни, изпълнявани от българите с мохамеданска вяра. За това време тя споделя: „Аз много обичах тези песни и ги учех с голямо удоволствие. Бях 10-годишна, когато цял ден пренасях тор с един чувал на съседката ни, за да науча от нея песента „Салих си връща булката“. Моля се на съседката, моля се да ми я изпее, а тя казва: „Ела, помагай да почистим обора от тор, натрупал се е през зимата, и ще пеем, никой няма да ни чуе!“. И аз отидох. Бях в трето отделение, бях слабичка, ама цял ден пренасях с нея. Тя ми разказва текста на песента, а като поседнеме да почиваме, запяваме: пее тя и аз след нея“ (Огнянова, 1981, с. 156).

Радка Кушлева дълбоко се вълнува от текстовете на тези песни, те са винаги затрогващи и драматични. Тя успява да овладее текста и мелодията, да ги изпее или изрецитира така, както може да пее и рецитира човек, който усеща произведението като нещо лично изживяно.

През 1948 г. Радка Кушлева участва в Първия републикански фестивал и получава Първа награда. Тя е оценена като най-даровитата и характерна изпълнителка на родопски песни и Радио София я кани за редовни участия. Тя пее многократно с оркестъра на Иван Кавалджиев, с групата на Иван Кирев и др. През 1949 г. е включена в българската група на Световния младежки фестивал в Будапеща, където завоюва златен медал и лауреатско звание. След този международен успех името на Радка Кушлева вече е сред имената на утвърдените певци по Радио София. През 1950 г. прави записи в радиото на 70 родопски народни песни в съпровод с Коста Колев, Угърчинската група, оркестъра на Иван Кавалджиев и др.

През 1951 г. семейството на Радка Кушлева се установява в Пловдив. Тя става една от основателките и солистка на ансамбъла при Окръжния народен съвет под диригентството на Асен Диамандиев. За изграждането ѝ като най-добра изпълнителка на родопски народни песни спомага и постъпването ѝ в концертната група „Наша песен” с ръководител Борис Карлов. В нея участват Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева, Борис Машалов, Магда Пушкарова и други именити певци на България. Обикаляйки цяла България, Радка Кушлева опознава фолклора на различните краища на страната и обогатява репертоара си.

Търсейки нови възможности за популяризиране на родопската песен, в началото на 50-те години на XX в., сестрите Радка и Мария Кушлеви създават дует, по-късно той прераства в квартет, когато към тях се присъединяват и другите им две сестри – близначките Анка и Стефка, които са завършили Музикалното училище и Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. Квартетът „Сестри Кушлеви“ изнася концерти в различни страни – СССР, Югославия, Франция, Полша, Унгария, Албания, Чехословакия и др. През 60-те години в състава са включени и двете дъщери на Радка – Цонка и Димитрина, така квартетът става вече „Секстет Кушлеви“. В репертоара им неизменно присъстват песните, предадени от бабата по майчина линия – Мария Седянкова. Към тях се прибавят и песни от други краища на страната. Музикалното образование на Анка и Стефка им помага да обработват песните и да ги пригаждат за изпълнение от секстета. Това е един уникален вокално-инструментален камерен ансамбъл. Всички пеят и свирят на различни инструменти – акордеон, тамбура, тарамбука, барабани, а Радка е на контрабаса. Заедно с популярния изпълнител Емил Димитров те създават програма, с която се представят във Франция, Белгия, Чехословакия, Полша, Германия, СССР и България. Най-емблематичната песен от тези концерти остава „Грозде не набрах“. „Секстет Кушлеви“ са артисти при Концертна дирекция, броят на изнесените от тях концерти в България и чужбина надхвърля 2000. Съставът е лауреат на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти и носител на орден „Кирил и Методий“.

Самата Радка Кушлева също е наградена с орден „Кирил и Методий“, с юбилеен орден „25 години народна власт“, а през 1982 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“. „Родопския славей“ замлъква на 17 април 1984 г. В нейна памет в село Широка лъка се организира национален конкурс надпяване „С песните на Радка Кушлева“.

В очерк за Радка Кушлева журналистът и поет Петър Динчев пише: „Само един път да си чул гласа на Радка Кушлева – няма да го забравиш. Крехък и звънлив, този неповторим Радкин глас стига до всяка клетка на слушателя. И го хваща, трогва, покорява със специфичната си гъвкавост и лирична устременост, с меката човечност и гальовност. Дълбоко вкопан в звуци и слова, този глас извиква у слушателя истинско вълнение. Особено ако пресъздава шедьоври като „Бяла съм, бяла, юначе“, „Севдице, пиле шарено“, „Кехайо, наша доржаво“, „Въз подзиме съм легнала“, „Момице, момице, червен трендафил“... Тогава всичко у публиката се превръща в очи и сърца, в невероятно съпреживяване“ (Динчев, 1996, с. 31).

На 17 април 2021 г. в Смолян пред Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ е открит бюст-паметник на Радка Кушлива. Идеята за създаването на паметника е на младия родопски певец от село Триград Хамид Имамски, който е голям почитател на нейното творчество. В създаването на паметника участват и наследниците ѝ, а негов автор е смолянският скулптор Павел Василев.

Използвани източници

Атанасов, Вергилий. Сестри Кушлеви / Вергилий Атанасов. // Родопски устрем (Смолян), XV, № 56, 17 май 1973, с. 4.

Бакалов, Тодор. Тя първа изпя химна на Родопите : Радка Кушлева / Тодор Бакалов. // Бакалов, Тодор. Антология на българските фолклорни изпълнители : Т. 1 / Тодор Бакалов. - София, 2007, с. 342-345.

Бояджиев, Георги. Радка Кушлева / Георги Бояджиев. // Родопи (София), II, 1967, № 10, с. 30-31.

Гривнев, Георги. Дом, който пее [за сестри Кушлеви] / Георги Гривнев. // Родопски устрем (Смолян), XIII, № 22, 6 март 1971, с. 4.

Динчев, Петър. Живот песен / Петър Динчев. // Читалище 1870, 1996, N 7-8 , с. 31.

Също и в: Земя, VII, № 135, 11 юли 1996, с. 8.

Добриков, Ангел. Конкурсът „С песните на Радка Кушлева“ е вече утвърдена и значима културна проява / Ангел Добриков. // Родопски вести (Смолян), XLI, N 28, 23-29 юли 1999, с. 2.

Захариев, Захари. Радка Кушлева / Захари Захариев. // Родопи (София), IX, 1974, № 7, с. 37-38.

Зоински, Илия. Цяла съм света огрела : Документален очерк за народната певица Радка Кушлева / Илия Зоински. - Пловдив - Смолян : Родопи прес, 1994. - 32 с.

Имамски, Хамид. Записи на 150 песни на Радка Кушлева умишлено са били заличени / Хамид Имамски ; Интервю на Зарко Маринов. // Отзвук (Смолян), XVIII, № 15, 16-22 апр. 2021, с. 5.

Казанджиев, Светозар. Радка Кушлева / Светозар Казанджиев. // Казанджиев, Светозар. Незабравимите забравени : Христоматия 2 / Светозар Казанджиев. - Смолян, 2020, с. 208-223.

Капитанов, Атанас. Певица, която ме вълнува. (Отзив) / Атанас Капитанов. // Родопски вести (Смолян), XXV, № 138, 22 юли 1993, с.10.

Кушлева, Радка. „Моите песни са моят живот…” / Радка Кушлева; Интервю на Светозар Казанджиев. // Родопски устрем (Смолян), XXV, № 10, 25 ян. 1982, с. 4.

Огнянова, Елена и др. Радка Кушлева / Елена Огнянова, Михаил Букурещлиев. // Огнянова, Елена и др. Популярни изпълнители на народна музика : [Биографични очерци] / Е. Огнянова, Михаил Букурещлиев. - 2. изд. - София, 1981, с. 152-162.

Паметник на „родопския славей” Радка Кушлева бе открит в Смолян. // Отзвук (Смолян), XVIII, №16, 23-28 апр. 2021, с. 3.

Включени изображения

Радка Кушлева с дъщерите си. 1965 г. ДА – Смолян, фонд 1208, опис 1, а.е. 52, л. 7.

Народните певици от фолклорна формация “Сестри Кушлеви” в съвместна изява с Гюрга Пинджурова, 1960 г. ДА – Смолян, фонд 1208, опис 1, а.е. 78, л. 1.

Концертна програма. ДА – Смолян, фонд 1208, опис 1, а.е. 75, л. 54.

Радка Кушлева с дъщерите си на концерт. [1960 г.]. ДА – Смолян, фонд 1208, опис 1, а.е. 52, л. 11.

Дарина Славова – библиотекар-експерт в Регионална библиотека «Николай Вранчев» - Смолян

_Статията е резултат от изпълнението на проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.