Смолянските езера се намират на левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка. Езерата са пръснати навсякъде по цялата долина, от Орфеевите скали до самия Смолян. Езерата са образувани в тилни понижения на голямо свлачище, резултат от контакта между риолитните скали и постилащите ги водоупорни палеогенни седиментни скали. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата. През пролетта и есента на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца.

Други езера са превърнати в рибарници. Първото езеро е в края на Смолян, в ляво от пътя за Пампорово и Пловдив – Керяновия гьол (известно още като Платеното). В долния си край то е преградено изкуствено и така се е получило едно от най-големите по размери езера. Точно над него, на 50 метра върху пътя, в долния край на поляните се намира друго по-малко езеро – Милушевия гьол. По-нагоре покрай самия път за Девин, под квартал Езерово е разположено третото езеро – Силажа. В долния си край има малко островче обрасло буйно в тръстика. Тук има удобни места за къмпингуване и риболов. Малко по-нагоре по пътя на големия завой е другото езеро – Османовия гьол.

Около него има още две-три по-малки езерца, но през лятото някои пресъхват. Още по-нагоре, по пътя за хижа “Смолянски езера” и след това в дясно, се намира може би най-голямото по площ езеро – Лагера. Тук също има удобни места за къмпингуване и риболов. Най-красиви са последните три езера. Те са разположени най-високо под самите скали. Малко след отклонението за хижа “Смолянски езера” по пътя за лифта вдясно се намира Тревистото езеро. Около 30% от площта му е заета от торфен пласт дебел 1 метър, на който през лятото растат буйни треви. На 6 метра от Тревистото езеро се намира Бистрото езеро. Двете езера са свързани с речен ръкав, който минава между многото струпани камъни между двете езера. Бистрото езеро е може би най-красивото езеро, във водите му се оглеждат вековните смърчове на източния му край, а в другия край на езерото са пръснати като малки острови големи камъни. Езерото е дълбоко не повече от 1 метър, дъното ясно се вижда през кристално чистите му води. В долният край на езерото има изкуствен насип, по който минава туристическия път за х. Студенец.

Малко по-надолу по поляните, на около 200 метра под езерото, има изворче, чийто води най-вероятно идват от езерото. Местна легенда разказва че навремето един овчар загубил овцете си в езерото, понечил да ги спаси, но те потънали и никога повече не ги видял. Хвърлил овчарската си гега в езерото и си тръгнал. След известно време хора, които работили покрай реката до село Бостина, сега квартал на Смолян между кв. Устово и село Соколовци, в близост до извора “Хубча”, намерили в реката гегата на този овчар.

Учудването било голямо, езерото е на разстояние над 20 км. от извора, през много планини и поляни, било необяснимо за тях как гегата е могла да дойде дотук. Оттам възникнали много предания и легенди за Смолянските езера. Много по-късно учени направили опит – пуснали в горните езера зелена боя – след няколко дена боята се появила при тепавицата в Бостина. Заключението било, че в земните недра има връзка между Езерата и изворите в околността на Бостина. Най-горното езеро – Мътното езеро се намира на 200 метра от Бистрото и Тревистото езеро. До там води стръмна пътека, която започва от пътя, който е между двете езера.

При изкачването си към най-горното езеро туристите трябва да внимават – има опасност от падащи камъни. След кратко изкачване по широката и стръмна пътека изведнъж изниква езерото. Гледката е впечатляваща, езерото е закътано в гъстите смърчови гори непосредствено под скалите. Светлината трудно достига до него през високите смърчове, водите на езерото са сякаш тъмни и черни, оттам е и името му – Мътното . Това е най-дълбокото от всички езера – 4,5 метра.