В девинското Стоманово започнаха акция за събиране на средства за строителни материали за възстановяването на изгорялата къща от големия пожар, който вилня в селото преди броени дни.
Пожарът се разрази на 22 юни. В следобедните часове се чува силен пукот, след което като факла пламва селскостопанска постройка в имота на Ивайло Аянски. От там за минути пламъците се прехвърлят на двуетажната къща на семейство Пишкинови, която изгаря напълно, заедно с един сеновал и още две плевни. За радост няма пострадали хора, но има изпепелени домашни животни. „Доста сериозен пожар, но го локазилизирахме с бързата намеса. В къщата не е имало хора“, каза комисар Чавдар Кичуков, директор на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Смолян.
Според местните, пожара е тръгнал от късо съединение в електрическа инсталация. В гасенето му се включват няколко екипа на пожарната, горски служители и доброволци от селото, така че да не стигне до близката гора, каза кметът на община Девин Здравко Иванов. Той лично, заедно със заместник кмета са отишли на мястото да видят с какво може да е полезна общинската управа в разчистването. Ще помогнем, както винаги сме го правили, и с финансова подкрепа за възстановяването на къщата. На никой не бива да се случва подобно нещо, хората няма как да се справят сами, каза Иванов.
Изгорялата къща е единственият имот и наследство на четирима братя и сестри, които остават от малки сираци. Семейството е бедно и с много усилия успява да събере средства да си купи строителни материали, които складирало в плевнята, като плановете били да санират къщата това лято. Всичко обаче изгоряло.
" На голи стени останахме, няма покрив, няма никаква покъщнина, всичко изгоря. Бедни хора сме и без подкрепа, не можем да я възстановим къщата, а само това ни остана от майка и татко", казва 33-годишната Мелиха Пишкинова. Тя е най-малката от четирите деца. Майка им се споминала от проблеми със сърцето, докато била още доста малка. Заедно с двамата й братя Йордан и Ахмед и сестра й Невин сами се справяли в живота.
Нейният брат Ахмед живее в Пещера. Той първи научава за пожара и първи стига до Стоманово. " Правехме една година на моят свекър и тъкмо изпратих гостите и се обади братовчед, че в село плевнята ни гори. За половин час отидох в Стоманево, заедно с пожарната и започнахме да гасим. Молих се да оцелеят документите ни за къщата, за всичката техника вътре, снимки от баща ми и майка ми, но всичко е изгоряло, нищо не можах да отърва", казва Ахмед.
Той най-често се прибирал във фамилната къща с жена си и децата. Казва, че обичали да се събират с брат му и сестрите по празници. Останал сирак в 6 клас, Ахмед е строителен работник.
С парите от строежите успял да купи нова пералня, телевизор, микровълнова печка, обзавеждане в последно време, но пламъците унищожили целия му труд.
Само за да се възстанови покрива, който е около 100 кв. м, са нужни около 30 000 лева в материали, още толкова поне са необходими, за да се възстановят помещенията надолу, изчислява 42-годишният Ахмед.
Въпреки трагедията, той е категоричен, че както са се справяли от малки заедно и сега ще се опитват заедно да възстановят семейното огнище, защото това е единственото, което имат от родителите си. Сплотени сме четиримата така, че и бомба да падне не може да ни раздели, казва Ахмед.
" В деня на пожара имаше много млади хора дошли за уикенда и те се включиха в гасенето, ако не бяха те щеше да изгори селото, защото пожара много бързо тръгна към другите постройки, а къщата и плевните са в центъра на селото. Пострадалите са много работливо семейство, бедни хора, които без подкрепа няма да могат да се справят. Събираме по списък средства да им помогнем, но в селото живеят едва към 80 души, пенсионери, нямат много възможности", казва секретарят на читалището в Стоманово и бивш кмет на селото, Тюркян Гаази. От Стоманово отправят апел, който може и има желание да помогне с материали и средства, да го направи, защото никой не е застрахован от трагедии.
Стоманево е известно с това, че голяма част от населението му от години живее в испанския град Барбастро. Цели семейства с децата се пренесли там в търсене на прехраната. Всички обаче си пазят и поддържат имотите в родното село. Стомановци са известни със задружността си, където и да са по света.
По официални документи девинското село се води Стоманево. Но всъщност е Стоманово. Затова и по табелите, вървейки по пътя към селото се чудиш шизофрения ли имаш или си разноглед. На една табела пише - Стоманево, на друга - Стоманово, а пътят е един. "Това е заради груба грешка на някакъв чиновник през 80-те години на миналия век. Така си обърка навсякъде, и по табели, и по документи. Ако ни падне този чиновник ще го разпънем, сега не приемаме името, но за да го сменим трябва да водим дела и да сменяме куп документи - паспорти, нотариални актове, навсякъде е написано Стоманево. А селото е Стоманово, защото произлиза от предишното му име, казвало се е Чиликли до 1934 година", казват местните. Досега обаче не са чули чиновник да е наказан заради подобна грешка.
