Днес отбелязваме 109 години от Освобождението на Среднородопския край от Османско владичество. 21 октомври е празникът на Смолян. Ha 21 oĸтoмвpи 1912 г., нa вpъx Cpeднoгopeц, 21-ви Cpeднoгopcĸи пoлĸ, ĸoмaндвaн oт лeгeндapния пoлĸ.Bлaдимиp Cepaфимoв извoювa cвoбoдaтa нa Poдoпa плaнинa. „За родопчани това е освободителната война, тъй като след несправедливите решение на Берлинския конгрес, Среднородопскит край остава в пределите на Османската империя. Границата остава на Рожен. Балканската война осъществява този наш национален идеал да се присъединим към майка България, благодарение на безпримерния героизъм и себеотрицание на 21 Пехотен Средногорски полк, предвождан от полк. Владимир Серафимов“, каза историкът Златка Петрова.
„На 5 октомври е обявена войната. 21 Средногорски полк е в Чепеларе и започва настъпление на дружините към Тъмръш, Девин и Смолян. Това са основните стратегически задачи на полка – да се преодолее Тъмръшкия клин, да се освободи смолянския край и да продължи настъпление на турските войски към Беломорието. Тези стратегически задачи са изпълнени успешно. На 8 октомври е превзет Девин. На 12 – 13 октомври войниците влизат в Смолян Райково и Устово и са посрещнати с голямо въодушевление. Щаба на полковник Владимир Серафимов е разквартируван в къщите в центъра на Устово. Една част от тях са в дома на Иван Сулинаджиев – известен търговец на аби и шаяци. При вида на войниците с мокри навуща той реже от топовете аба и раздава на всички, за да могат да си подсушат краката. Три са основните пречки за военните действия в тези дни – мъглата, снега и дъжда и трудния терен. В същото време турското командване взема решение за водене на решителни боеве на връх Кавгаджик. По заповед на армията 21 Средногорски полк трябва да отстъпи от тези територии, които вече е освободил, и да се върне на изходна позиция, тоест на Рожен. Полк. Серафимов обаче взема съдбовно решение – да не изпълни заповедта на главнокомандващия със заветните думи: „Да се отстъпи не, никога, аз не ще отстъпя на противника онези села, в които вчера ме посрещнаха като освободител“, разказа Златка Петрова.
19, 20, 21 октомври 1912 г. са съдбовните дни, в които се провеждат решителните боеве и турските войски биват отблъснати.
„Тук трябва да споменем и помощта на доброволческите чети, които се формират в Родопите – на Пею Шишманов, на Никола Данаилов, на Никола Гюмюшев, на Крътьо Българията. Тяхната роля наистина е много важна, тъй като те познават терена, познават региона. Основните им функции са разузнавателни, освен това водят и партизанска война в тила. Самият полковник Серафимов споделя в личните си спомени за помощта на местното население – жени и деца, които непрекъснато са в помощ на войската. Особено впечатляващо е появяването им на връх Кавгаджик на 21 октомври с вода и с храна за българските войни. Тогава един от командващия турския корпус възкликва, че щом и жени и деца се явяват на бойната линия, а никой не помага на тях, това означава, че войната е предизвестена, а основното желание на българското население е да бъде свободно и да бъде в естествените предели на България“, каза още Петрова.
По-късно връх Кавгаджик е преименуван на връх Средногорец, в памет на 21 пехотен Средногорски полк, а село Аламидере се именува на името на полк. Серафимов.
„В днешно време, когато сме все по-разединени, трябва все по-често да се обръщаме назад и да отправяме взор към тези събития. Призивът и на един от най-големите изследователи на Балканската война – акад. Георги Марков е да се изучава историята и политиците да си вземат поуки от историческите събития. Трябва да помним онези дни на героизъм и себеотрицание, да ги предаваме на идните поколения, да се гордеем“, отбеляза историкът Златка Петрова.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!