Интервю с Живко Билянов – директор на Дома за стари хора в с. Фатово

Г-н Билянов, през 2020 година Домът за стари хора в село Фатово отбелязва воята 60-та годишнина. Какво сте предвидили във връзка с празника?

60 годишнината трябваше да отбележим подобаващо на 1 септември, с концерт в РДТ – Смолян. Поради епидемиологичната обстановка обаче, не можахме да реализираме идеята си. Затова издадохме брошура, в която може да се види на кратко историята на Дома, в нея са отбелязани имената на директорите на социалната институция от създаването й до днес, дарителите, които ни помагат. Има и много и разнообразен снимков материал. На 1 октомври раздавахме брошурата на смолянчани. Освен това на ключови места са поставени транспаранти.

Разкажете ни малко повече за историята на Дома?

На 1 септември 1965 г. по решение на Околийския народен съвет е създадена тази Социална институция в бившето училище на село Фатово. Капацитетът му е определен с 50 легла. Във времето е преименувано няколко пъти. От 2018 година вече е Дом за стари хора с. Фатово. През 1965 година се разкриват още 60 легла, след като е построена втора сграда. През 1971 година започва разширението на училищната сграда. Извършват се редица оформления на района. От 1973 година започва строителството на трета сграда, която е въведена в експлоатация на 1 февруари 1975 г. Леглата на Пансиона се увеличават на 130. Направени са изключителни медицински и битови придобивки, които са подобрили социалната същност и дейности на Дома. След 1992 г. капацитетът на Дома е намален от 105 на 90 места, какъвто е и сега, но при създадени много добри битови условия, след реализирането на европейски проект по ОП „Регионално развитие“ 2007 – 2012 г. на обща стойност над 5 млн. лв., от които целеви за Дома са над 2 млн. лв. Цялостната дейност се осъществява под прякото ръководство, контрол и отговорност на община Смолян.

Колко са домуващите на този етап?

От месец март, с въвеждането на извънредното положение, в Социалните институции е забранен приема на нови потребители. В момента имаме 66 потребители, 31 мъже и останалите жени. 29 – 30 човека са в отделението за лежащоболни, като в момента имаме четири легла свободни.

От къде са настанените хора в Дома?

Всеотдайността и силно изразеното високо хуманно отношение на работещите и условията, създадени в Дома за стари хора са го превърнали в желан пристан за възрастните хора от цялата страна. Имаме от почти всички краища на България – от Свищов, от Бургас, последното настаняване е от Дома в Тервел.

Срещате ли затруднение при набирането на персонал?

Не е лесно и причините за това са няколко. Първо заплащането е ниско – близко до минималната работна заплата. Второ, знаете че Домът е на 7 км. извън Смолян. Въпреки че този проблем е решен, благодарение на кмета на община Смолян, на кмета на Полковник Серафимово, изпитваме затруднения, особено когато се работи на смени. При нас работата е 7 дни в седмицата, 24 часа, 365 дни в годината. Хората, които работят в Дома не се оплакват, всеотдайни са. Мисля, че душевно са удовлетворени от това, което правят за възрастните хора.

Знаем за редица инициативи, които се осъществяват, а също и за много дарения. С какво ви помагат хората?

Няма как да изброя всички дарители. Ние получаваме дарения непрекъснато. Аз благодаря на всички тези съпричастни хора. Искам да спомена името на един изключително благороден човек – Спиро Чавдаров. Във връзка с 20-годишнината на фирмата му, заедно с г-н Марински, са построили параклиса в двора – „Св. Св. Константин и Елена“. 21 май се е превърнат в един празник за Дома. Искам да благодаря и на всички млади хора, които идват непрекъснато, за да отправят своя поздрав към възрастните хора. Благодаря на всички наши дарители, бъдете живи и здрави!

Как се справяте в условията на пандемия?

Да благодарим на Господ, че поне до този момент сме опазили всички потребители на Дома от коронавируса. Още от началото на март, когато чувахме какво се случва в Китай, изпреварихме събитията и издадохме заповед за ограничаване на свижданията, за недопускане на външни лица. След това, когато влезе официално извънредното положение, ние се подчинихме изцяло на мерките и ги приспособихме напълно към условията на Дома – дезинфектанти, маски, изградени навици за измерване на температурата на входа, спазване на дистанция в столовата, дезинфекция на ръцете. Всички входове на Дома са заключени. При нас има хора, които са запазили връзките с близките си и те се сърдят, че не ги допускаме. Но ние не си позволяваме да правим компромиси, защото не знаем какво може да се случи.

Имате ли тежко болни хора?

Те всички са под лекарско наблюдение. 17 – 18от потребителите ни са инвалидизирани. Имаме и около 4 или 5 човека, които се нуждаят от непрекъснати грижи.

А столетници?

Имаме трима човека, които наближават 100 години – Мария Делчева е на 98, Георги Паунов, кара 98 години и имаме още един наш потребител на 97 години. Да са ни живи и здрави и да дочакат столетието си.

Колко са потребителите, които съжителстват?

Допуснали сме три или четири двойки да съжителстват. На 1 октомври, когато се чества денят на възрастните хора, имахме още една сватба в Дома. Тези хора са на последния си пристан и изживяват последните си трепети. Искат да избягат самотата. Търсят комуникацията, което е и в техен плюс, защото това ги лишава от помислите за самотата, за бъдещето. Затова е хубаво, когато двама души проявят интерес един към друг. Не ни създават проблеми, тихо и мирно си съжителстват.

Какви трудности срещате в работата си, за които искате да споделите? Все пак работите с хора, с различни човешки съдби.

Тук отново искам да споделя, че екипа ми е много силен, много сплотен, работи на пълни обороти и всеотдайно, но трябва да се помисли и за заплащането на тези хора. Тези въпроси трябва да се решат кардинално. Освен това, от дълги години се борим направлението как паричните средства, които остават в нашето счетоводство, когато потребителите ни нямат наследници, да остават в бюджета на Дома. За тази цел е необходима законодателна инициатива. Има починали потребители, които са оставили някакви пари в наличност и близките им не идват да ги търсят, защото живеят далече. И тези пари ги влачим, осчетоводяваме ги всяка година. Още един проблем – когато близките, родата на наши потребители не проявяват никакъв интерес, нека да нямат достъп до техните парични средства. Колкото и грубо да звучи, те макар са ги оставили при нас. Ние поддържаме техния живот. Има такива, които щом научат, че наш потребител има някакви пари или знаят кога се дават пенсиите, и виснат на входа, вадят документи за наследници и търсят парите.

Има ли много от потребителите ви, които са забравени от близките си?

Има и парадоксалното е, че нашите потребители си мислят за тях, говорят с умиление за тях. Но има и такива, които са запазили много силни връзки с близките си, но поради различни обстоятелства са настанени в Дома. Разбира се, имаме и домуващи, които не са чак дотам толерантни. Най-различни са съдбите при нас.

Какво искате на кажете на финала? Да поздравите или благодарите на някого!

Първо на всички възрастни хора искам да пожелая да не се отчайват. Да знаят, че старините са неизбежна част от нашата житейска пътека. Да не се поддават на самотата. Всеки има право на достойни старини.

Искам с голяма благодарност да се обърна към всички бивши и настоящи работещи в Дома за стари хора в с. Фатово/40 членен колектив/ за алтруизма, който са проявили и проявяват по отношение на потребителите на Дома. Благодарност към доставчика на услугата – община Смолян. Благодарност за съпричастността и отношението на всички дарители и хората с приноса си за подобряване и разнообразяване бита и живота на възрастните хора и работещите в Дома. Благодарност към МТСП, към АСП, Общинска и Регионална дирекция социално подпомагане – Смолян. Благодарност към всички партньори.