Милка Кърнева отряза 155-сантиметровата си плитка и за спомен на внуците

Не искам да съм известна като жената с най-дългата коса, която иска да влезе в Книгата за рекордите на Гинес. Много по-важно е да посрещна гостите си с вкусни гозби и да завърша етнографската си сбирка, казва Милка Кърнева. Родопчанката от Хвойна отряза 155- сантиметровата плитка за спомен на внуците. Дългата гъста коса обаче е нейна съдба и отново я пуска да расте – в момента є е вече до кръста.

Хубавата коса е ген

Баба й Мария, която живяла 90 лета, имала същата дълга плитка. Мария и съпругът є Здравко са превърнали селската къща, в която живеят, в дом за гости. Не остават без хора – знаят ги от цяла България. По Нова година чакат група от Асеновград. Който е дошъл веднъж, не може да забрави и все хвали този дом, в който и вратите, и душите на стопаните са отворени за гости, музика и добра дума. Хвойна има някаква магия, която привлича хората. А и гледката към връх Персенк на хоризонта е невероятна. Това е раят на родопчанката – израснала е в село Лилково, където дядо є бил овчар. Здравко Кърнев разпъва акордеона, без песен той не може. Знае над 300 мелодии и повече от 35 години изкарва хляба си с тях. Докато Здравко свири на акордеон и забавлява гостите, тя майстори родопски специалитети – качамак, тутманици, баници. Нейна запазена марка са катмите, приготвени по стара семейна рецепта. Хоби на Милка е и историята. Коренът за нея е най-важният стожер на човека. Затова е решена да реализира най-смелата си идея – да създаде етнографски музей в Хвойна. “Музей Милкана”, гласи надписът върху специалната пристройка, оформен с шишарки. Вътре е пълно със съкровища, предмети от родопския бит: нощви, рудан, вървилник за бебе, бъклици, кош за роене на пчели, стан, самар, та дори цяла каручка. Идеята да възкреси романтиката и достолепието на миналото всъщност дошла, когато в един от зидовете на къщата в Хвойна Здравко открил писмо в бутилка от 1892 г. В него беше описано завещанието на тогавашните собственици – Спас и Гина Груеви. Така се започнало, та до днес. Вече 20 години събира старовремски предмети – някои дарение, други – купени. Вече има събрани над 400 експоната, свързани с местния бит и обичаи. Над 100-годишно гърне е сред най-ценните експонати на Милка – в него сармите добиват невероятен вкус. Хоби на Милка е и дърворезбата, обича да си дялка в свободното време. Има и разкошна местна носия, които също ще включи в музея един ден. Има и други интересни експонати – специални дървени водоноски, които се ползвали за поливане на тютюна, коренче по коренче. Голям труд е било, разказва Милка. Не приема оправданията за трудното време. Винаги е трудно, просто трябва да си упорит и да се справяш, убедена е родопчанката. Милка работи на компютър, но предпочита да черпи от мъдростта на времето. Затова продължава да събира старинни предмети, които носят духа и силата на предците є отпреди столетия. Послание отпреди 120 Г. Зазидано в къщата им послание пази историята на село Хвойна.

Точно то запалило Милка Кърнева да създаде собствен музей. Сега посланието – най-ценната вещ в къщата, стои окачено на стената като реликва в дома на Милка и Здравко. Зазиданото писмо, което намерил мъжът є Здравко през 1988 г., всъщност пази историята на цялото село. Писмото е датирано от 20 априлий 1892 г. Написал го при започването на градежа на къщата собственикът й Спас Груев, по-късно един от най-богатите хора в селото. През 1898-1899 г. в къщата се помещава и първият таен пункт на Македоно-Одринското революционно движение в Средните Родопи. Хвойна е на 30 км от тогавашната граница с Източна Румелия при Рожен и тук било естественото място за пренощуване на пътници и кираджии, идващи от Пловдив. Затова революционната организация наема приземния етаж на къщата на Спас Груев, където открива комитско кафене.

През Хвойна е минавал един от каналите за вътрешността на Беломорска Тракия и Македония. Посланието завършва с думите: “Нека служи това за памят и за сведение на бъдещето за миналото. Потомци! Наследници! Четете и спомняйте, че и у нас е имало чувства, за да уставим старини на вас. Нашите черепи, които ще изваждате някога от земята случайно, знайте, че и те са чувствали радост и скръб и са имали благородни цели и дела!”.