Тази реформа се започва отзад напред. Типично по нашенски маниер, в бързината, в хаотичното взаимстване на идеи при създаването и използването и на касата и на този модел на националната здравна карта на министерството от 2007 година се допускат групи грешки, заяви председателят на КНСБ
Г-н Христов, какво е вашето мнение за здравната реформа и закриването на болниците?
Когато се прави здравна реформа трябва да се има в предвид, че трябва да е основана на доказателства. На първо място трябва да се заложи на анализ на здравните потребности, това означава демографска характеристика, заболеваемост на населението, означава епидемична характеристика на района, отстояние на района от големия център. На второ място една здравна реформа, отговорността на този който я прави, разбирайте на министерството на здравеопазването и държавата да създава равни шансове и равни права на населението по отношение на националната сигурност, който трябва да включи равнопоставения достъп, равномерно териториално разпределение и да създаде предпоставки за по-добро качество на медицинските услуги.
Тази реформа покрива ли тези неща?
Това, което се прави сега е нещо различно.
Къде са слабостите на тази реформа?
В закона за изменение и допълнение на Закона за здравните заведения се предвиждат промени, които практически вече се извършват без по тях да е постигнато съгласие с местните власти, с професионалната здравна гилдия, без обяснение на населението и без участието на синдикатите.
С промените фактически се променя съдържанието на областните здравни карти и на националната здравна карта. Започва се отзад напред, за да се получават средства от касата и от републиканския бюджет са предвидени 4 основни критерии за съответствие на лечебните заведения. Те са утвърдените мед стандарти да стават по реда на чл. 6 ал. 1 от Закона за здравето, да се осигуряват медицински кадри на основен трудов договор, наличие на изправна медицинска апаратура и осигуряването на 24 часов прием на пациенти. Ако това съответствие отсъства лечебното заведение, разбирайте малките общински болници , са изправени пред фалит и то към ликвидация е посоката, вместо към стандарти, които да гарантират пълноценното функциониране на заведението. МЗ твърди,ч е с прилагането на четирите критерии се изпълнява реформата и че се преструктурира болничната помощ. Типично по наш маниер в бързината, в хаотичното взаимстване на идеи при създаването и използването и на касата и на този модел на националната здравна карта на министерството от 2007 година се допускат групи грешки. Грешките са в няколко посоки- демографски анализ на численост, например 30 хилядно население в Оряхово, над 30 хилядно население у община Голянци. Какъв е възрасто -половия анализ на това население, каква е заболеваемостта, каква в смъртността, на второ място здравните потребности въз основа на този анализ трябва да се определят и необходимостта от материални и човешки ресурси. Едва на трето място идват и четирите критерии за гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ. По тази тема е необходимо да има гъвкавост при определяне на персонала. И на четвърто място в случай че съществува необходимост от задоволяване на определени здравни потребности в общината, бълг закон за лечебните заведения има чл.100 и той казва , че държавата трябва да осигурява необходимите ресурси за функциониране на общинските болници.В едно такова намерение, което се прави по нашенски има много несъвършенства в проекта на закона.
Какви са конкретно тези несъвършенства?
На първо място , ако не се спази логическата последователност в действията на екипа на МЗ се изкривява провеждането на реформата, като линкира само към решаване на проблемите на икономическата целесъобразност без да се взимат в предвид тези на медицинската и социалната ефективност в здравеопазването. Например в параграф 5 чл.9 , в параграф 33 чл.59 не се регламентират с намерението за реформа ясно административните и финансови взаимоотношения дори в големите болници. Например между ректора на един медицински университет и директора на университетската болница. Свързан е много труда, свързана е ценността, свързана е и смисъл на работа на преподавателите в същото време те са и клинични лекар в съответните университетски клиники. Например за назначение на персонала. Например изискването за магистратура по здравен мениджмънт за ръководни кадри, как се формира работната заплата , как се управлява собствеността. В друг параграф на проекта, 9 например и чл.20 не е ясно как структурите за долекуване и продължително лечение, нещо от което има нужда България, ще се регистрират и ще функционират като все още не са създадени клинични пътеки за долекуване. Параграф 13 хосписите осъществяват грижи, но не се предвижда предписването и контрола им от лекар. Не е ясно в условията на днешния текст на параграф 42 чл.88 ал. 2 в условията на доброволна квалификация с каква цел се предлагат предварителна акредитация на лечебните заведения, които са с дейност една година или 6 месеца. Една бърза предварителна акредитация не може прецизно да прецени дейността на лечебното заведение за няколко месечен срок.
До къде ще доведе приемането на тази реформа?
До множество конфликти и множество противопоставяне. Целеполагането не е на лице. Ясно е, че системата има нужда от реформиране, но трябва да кажеш на 30 хилядното население с аргументи. Наистина правим реформа, която ще създаде повече дейност повече ефективност, повече перспектива за подобряването на здравето и лечението на болните хора от общината. Това как може да се случи. Точно с това , за което говоря – анализи и управленски решения. Ние ясно заявяваме, че има нужда от продължаване на реформата, но тя трябва да доведе до ясна визия за развиването на системата, каква да бъде перспективата на тази система. С какво да заменим например перспективата на тази болница. Аз съм видял в една съседна Гърция само на десетки километри от границата със Свиленград, как в едно село има и скенер и операционна и има условия при извънредни ситуации там да може да се върши нещо добро. Има медицински център. Ако няма да я има болницата в Оряхово бързичко трябва да се каже, че ще има диагностично- консултативен център с поликлинична дейност, че ще има осигурена спешна помощ 24 часа, че ще има осигурен хоспис или отделение за долекуване. Това ще струва такива пари и ще изисква такъв персонал и така нататък. С какво ще заместим това което предизвикваме да върви към ликвидация на никой не е ясно включително и на тези , които уж правят нещото. А „нещото„ вече среща протест на местните власти, на гилдията, на местните, на синдикатите и на гражданите. Каква реформа правим като ние години не сме устойностили медицинските услуги ? Каква реформа ще правим като ежегодно нямаме традицията да уговаряме минимални и начални работни заплати по категория и персонал и постигнатите договорености да залегнат като задължителни минимални стандарти при определянето на цените на здравните услуги. Преструктурирането на лечебните заведения не може да става без задължителни консултации с синдикалните организации, със социалните партньори. Една болница в Ивайловград е част от живота на хората. Страхувам се, че ако няма коректив, ако не се замислят, ако не се седне в смислен професионален диалог и наистина и само основан на доказателства – пътя, по който са тръгнали не е верен и няма да доведе до резултат сега и в перспектива. Ще бъде един път с увеличаване на детската смъртност, с увеличаване на общата смъртност. Страхувам се, че тази реформа е тъй правена, носи рискове да зачертае перспективи на живот и днес и утре.