Размишлявам над този въпрос в дните на Св. Четиридесетница, когато според църковната традиция в храмовете се отслужват различни последования.В повечето случаи наблюдавам как много християни бързат да запалят свещ и си тръгват, без да пристъпят към Св. Литургия.Защо ли? Този въпрос си задават и духовниците. Наскоро разговарях с отец Димитър Петров, енорийски свещеник при храм „Успение Богородично” в гр. Чепеларе. И аз се питам- ми каза той, и търся отговора.

Може би, защото литургията е сложна със символиката и драматизма си, и е неразбираема, провокирах го. Не е сложна и е разбираема, а и в днешно време има много информация, различни писания по тази тема.А може би причината е, че са израснали през атеистичния период и духовно „са осакатени”. Не е това, защото аз до 20-годищната си възраст също съм живял „атеистично” и само съм обикалял на Великден около храма. А дали, защото сте по-духовен като характер. Не и това – не е . Аз не съм по-духовен от всички други хора – опонира ми свещеникът.Тогава каква е причината? Вероятно, защото не са преоткрили Бог, не им се е случило нещо драматично в живота?

А трябва ли да чакаме да се появят жизненоважни проблеми, тогава да потърсим Господ в храма.- попита риторично отец Димитър. И допълни -не, не е това – продължавам да се питам и да търся отговора...Искам да разбера защо...

Щастлива съм, че пристъпих към светата Литургия и се почувствах спасена. Богослужението е завладяващо с възхвалните песнопения, със светата Евхаристия, с подвига на светците и с триумфа на духовността.

Сийка КЕТЕВА