„Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“ е девизът на издателя
Родопчани никога не са имали обществен защитник – омбудсман, на заплата. Един човек, роден в село Оряховец, община Баните, обаче в прехода е неизменен техен защитник. От 20 години, откак е създал вестник „Отзвук“, никой не е назначавал Зарко Маринов. Но за сметка на това ежедневно е избиран. Не за пост, а да решава проблеми. Хиляди родопчани са го търсили да им помага – от най-отдалечените махали, от ромската общност, от градове и села. Бедни и богати. Ежечасно. Макар да е собственик и издател на най-тиражирания вестник, той не се големее. Не е високомерен. Точно обратното. Слуша внимателно историята на човека и решава веднага какво се прави за него – дали ще му помогне с публикация, дали тя ще му навреди, или някоя институция трябва да разреши проблема. Неговото внимание е еднакво, когато отсреща му е гражданин или селянин. Не дели хората по произход, религия, етнос. Сред служителите му е имало от всички „видове“. Приема за нормално те да имат различни от неговите политически възгледи. Вниква в дълбочината на проблема. Изключително широко скроен. Начетен и паметлив. И в най-напрегнатите моменти – когато се гонят срокове за печат, не се дразни от децата на своите служители, нерядко отглеждани в редакцията, дори да са немирни. Разговаря с тях, поощрява знанията им. Намира време да ги погали по косите и да им каже блага дума. Цени човека, застанал насреща. Закъснявал е за стотици важни за него срещи, за да изслуша болката на човек. Дори да е незначителен в своите очи, в неговите той е значим. Вечно повтаря на репортерите: „Искам човешки материали!“, „Излезте сред хората, ние за тях работим!“, „Не сме пресаташета на управляващите!“.
Никой не знае как отеква в душата му една катастрофа с млад човек, как боледува за всяко нещастие с дете и как с дни линее, ако е безсилен да помогне или вече е късно. Но и никой не знае с какво удоволствие пише или редактира статия за успял родопчанин, как старателно избира най-красивата снимка, за да го онагледи. В страниците на неговия вестник винаги има място за мъката на родопчанина, изгонен от родния си край по гръцките, италианските и испанските полета. Винаги има място за потъпкания от властта, за несретния, онеправдания. Винаги има място за „Зов за помощ“ на болен.
През всичките години той никога не заработи с властта и за властта.
Не се поблазни да се сдуши с нея за пари. Не се уплаши, когато му пращаха вести, че ще му затрият вестника. Не се прекърши и когато „убедиха“ някои рекламодатели да се оттеглят. Никога не предложи на кмет или областен управител договор за „медийна услуга“. Медията му остана за другите, които наистина имат нужда от услуга, но не могат да си я платят. Дори когато хората избираха на пост човек, когото той одобрява, пак беше негов коректив. Защото ролята на медията е такава – да посочва и доброто, и грешките на властимащия. Но в това и до днес остана неразбран. А от някои и мразен.
„Държа на почтеността, на честността, на състраданието и човечността. На това искам да науча и децата си“, казва Маринов. Със съпругата му Елица имат три деца и те са голямото му щастие – Михаил (22 г.), Филип (19 г.) и 10-годишната Калинка.
Най-труден период в неговия живот са били месеците на Жанвиденовата зима, когато вестникът му фалира. Принуден е да продаде гарсониерата от тъста му в Миньорските блокове, за да плати на печатницата. И фирмата, и семейството остават без пари. Плаща на служителите си с продадените на “Вторични суровини” вестници и ги праща по домовете им с ангажимента, че ще ги върне на работа, ако възстанови вестника. Ръка тогава му подава Звездалин Кафеджиев от Търън, депутат от СДС. „Лека му пръст, в този тежък за мен период той ми вдъхна кураж, покани ме в предизборния щаб на сините и в хода на кампанията убеди няколко бизнеснесмени да ни спонсорират и да продължим да издаваме вестника, да се закрепим. Бяхме съвсем без пари. Нямахме даже за хляб вкъщи. Спомням си как малкият ни син Филип казваше: “Мамо, нали няма да ядем пак макарони?”, а ние имахме само макарони. И други тежки моменти сме имали, но тези думи на детето никога няма да забравя“, въздиша Зарко Маринов.
За себе си казва, че е последователен, упорит и амбициозен.
„Иначе нямаше да постигна всичко, в което съм успял. Това означава, че ако бъда избран за народен представител, никога няма да изменя на хората. Ще съм винаги един от тях. Аз се кандидатирам не защото ме блазни животът на депутат, а защото искам да помогна на своите събратя родопчани. Зная за какво става дума. Аз съм може би един от най-информираните в областта. И като знам с какъв капацитет разполага партията ми на национално равнище, с моята информация и тяхната експертиза наистина ще помогнем на областта“, сочи 49-годишният родопчанин.
С политика Маринов се занимава от 1990 г. Участвал на първите демократични избори като председател на координационния съвет на СДС в Баните и застъпник на Петър Узунов – кандидат на СДС. Бил е част от СДС в годините до 2004 г., когато става учредител на ДСБ. „До този момент смятах, че моето място в политиката е да помагам по време на предизборни кампании, но не и да влизам във властта. На мен работата на журналист и издател си ми харесва“, подчертава Маринов. Но не може да се примири с пълния разпад на държавата и ценностите. „Ние искахме да направим страната ни по-добро място за живеене, да се приближим до начина на живот на Запада, да ценим демокрацията, свободата, а се оказа, че след 23 години страната обезлюдява и застарява, а селата ни се превръщат все повече в пустош. Хората там се превърнаха в сенки. Няма радост, няма настроение. Никъде не виждам усмихнати хора. Това направо ме ужасява“, споделя той.
Най-голямото му постижение извън политиката е вестник „Отзвук“, един от най-добрите регионални вестници в страната, известен и ценен не само в Родопите, но и в столицата.
Попитан за приоритетите му като бъдещ народен представител, отговаря, че е само един – работа за Смолян.
„Ще работя колкото ми стигат силите, ще бъда сред хората. Аз и сега знам какво искат те, но няма да спра да се срещам с тях. Винаги ще бъда тяхно лоби и ще се боря да бъдат разкривани работни места. Това е единственият начин да спасим Родопите от обезлюдяване. Хората тук са далеч по-честни, почтени и работливи, отколкото другаде. Когато няма работа, каквото и друго да създадеш – спортни зали, кино, басейни, театри, не може да помогне. Има ли работа за хората, всичко ще си дойде на мястото“, убеден е Маринов. Смята, че гражданският контрол над властта и политиците е най-важното нещо, за да бъде жива демокрацията, а не фасада на мутроолигархията. А гражданският контрол се постига чрез повече публичност. „Аз ще внасям законопроекти, които да дават право на хората да знаят всичко, което правят управляващите. Всички приходи и разходи, обществени поръчки, договори, заповеди, разпореждания с пари и имоти на държавата, общините и регионалните институции трябва да са в интернет. Това е най-ефективният начин за контрол и за намаляване на корупцията“, твърди издателят. „Прозрачност – това е моята кауза в националната политика“, обобщава Маринов.
Анита Чолакова
Купуването и продаването на гласове е престъпление.