Няма причина да се притесняваме, че човешката дейност е много по-опасна, твърди директорът на Националната астрономическа обсерватория в Рожен

Наскоро излезе информация, относно това, че скоро Слънцето ще започва своя нов цикъл. За да разберем повече какво означава това, се свързахме с директора на Националната астрономическа обсерватория-Рожен д-р Никола Петров.

Д-р Петров, вярно ли е, че Слънцето навлиза в нов цикъл и какво означава това?

-Вече е възможно да бъдат извършвани наблюдения на Слънцето в голям диапазон на електромагнитният спектър – гама лъчи; ултравиолетова, видима и инфрачервена светлина; радиовълни. Наблюденията, освен наземни, са и космически, което безпрецедентно увеличава възможностите на нашето общество за изучаване физиката на Слънцето.

В различните нива на слънчевата атмосфера (фотосфера, хромосфера и корона) спорадично възникват взаимодействия на слънчевата плазма с магнитното поле от различни пространствени и времеви мащаби и с различен баланс на маса и енергия. Този сложен комплекс от явления е познат като слънчева активност.

Съществува огромно разнообразие на прояви на слънчева активност, но основните от тях, притежаващи в това число съществен геоефективен потенциал са слънчевите петна, протуберансите, слънчевите избухвания и изхвърлянето на коронална маса.

Така в края на 20-и век и началото на 21-ви, космическите науки и в частност хелиофизиката, наложиха понятието “космическо време”, което обхваща физическите условия в атмосферата на Слънцето, слънчевия вятър, магнитосферата, йоносферата и термосферата на Земята, които могат да създават неблагоприятна среда за нормалната работа на космическите и наземните технологични системи или да повлияят негативно на човешкото здраве.

Слънцето е основен източник и “двигател” на космическия климат, задаващ неговите параметри във всеки един момент от време в зависимост от нивото и проявите на слънчева активност.

Слънчевите петна са тъмни образувания върху повърхността на Слънцето, наблюдавани чрез телескопи още от времето на Галилео. По време на максимума на слънчевата активност, т.е. при най-голям брой слънчеви петна, се наблюдават най-често слънчеви изригвания. Именно те са пряко свързани с магнитните бури на Земята. Честота на слънчевите петна има цикличен характер, който често е непостоянен, но въпреки това има среден период от 11 години.

Точното предвиждане на слънчеви изригвания и изхвърляне на слънчева материя в междупланетното пространство на нашата слънчева система, ние не можем да предсказваме за повече от десетина дни. Това означава, че определянето на дни с магнитни бури на Земята, за цял месец, че и повече е по-скоро невярно. Факт е, че магнитни бури на земята е имало и преди тяхното медийно предсказване, но все повече хора започнаха да се влияят от тях едва последните 20 години.

В момента се намираме в минимум на слънчева активност и за последните повече от 200 дни на 2018г., не е имало големи и устойчиви във времето слънчеви петна. Това наподобява времето на предходния слънчев минимум от 2008г. Най-вероятно сегашният минимум на слънчева активност е към своя край. Най-вероятно през следващите 3-4 години, Слънцето ще достигне отново максимум на слънчевата си активност.

Може ли новият цикъл на Слънцето да повлияе на температурите на Земята или ефектът му се изразява в друго?

-Един отделен слънчев цикъл от 11 години не е съществен при изменението на глобалния климат на Земята. Но ние наблюдаваме и още нещо – последните максимуми на слънчева активност намаляват силата си. Факт е това, че глобалното магнитно поле на Слънцето намалява през последните 15 години. Ако тази тенденция продължи и през следващите 2-5 слънчеви цикъла, то тогава е възможно да говорим и за трайна тенденция на изменение на глобалния климат на Земята.

При ниска слънчева активност се наблюдава увеличаване на потока космически лъчи, които са отговорни за образуването на повече облаци. Това от своя страна би означавало захлаждане!

Освен споменатия 11 годишен цикъл на слънчева активност има 100 годишен цикъл. Но е много вероятно да съществува и 400 годишен дълбок цикъл на слънчева активност, при който се наблюдава изключително ниска слънчева активност. Това се е случило във времето 1650-1700 – последният дълбок минимум на слънчева активност. Това е и времето на последната за нас, така наречена мини ледникова епоха. А дали сега не навлизаме в подобен дълбок минимум?

Може би времето на глобалното затопляне е към края си? Ние не можем да дадем категоричен отговор на тези въпроси, защото климата на Земята никога не се определя от един единствен фактор, а натрупването на ефектите от няколко. Е, разбира се, ако става въпрос за глобална катастрофа – удар на Земята с метеорит/комета или изригването на супер вулкан, тогава нещата стоят по друг начин. Има разбира се един доста сериозен фактор, който може да определи насоката на глобалните климатични изменения или по-скоро да влияе на скоростта на климатичните изменения – човекът. За жалост ние сме в състояние дори да се самоунищожим само за броени дни…

Има ли време в годината, когато Слънцето е по-активно, или 1 година е твърде малък период за него?

-Със сигурност, за една година от своята активност, Слънцето не може да определи глобалния климат на Земята. Инерционните процеси на Земята, които основно се определят от океаните са много по-значими от годишните капризи на Слънцето.

Какви ще са най-вероятните и реалистични опасности, свързани с новия слънчев цикъл и след колко време те могат да се проявят по-силно?

-Всъщност, няма причина да се притесняваме от нещо прекалено страшно, предизвикано от Слънцето. По-скоро е добре да осъзнаем, че научните познания могат да ни подготвят да преживеем каквато и да е опасност от подобен характер. Да, все още сме далеч от това да се наречем всесилни, но можем да се пригодим към всички условия на природни катаклизми, стига да разберем силата на науката в нейната правилна посока!

И все пак, безхаберното ни поведение към природата, уверено може да ни доведе до нашият собствен край. Опитвам се да кажа, в навечерието на новата година, е добре да си дадем сметка за това как да станем поне малко по-добри и смирени. Едва ли бихме могли да живеем до безкрай на кредит от прекрасната ни природа и времето на мир в което живеем. От нас зависи да бъде по-светъл и топъл утрешния ден.

А какъв би бил най-черният сценарий, свързан с новия цикъл на Слънцето?

-Няма черен сценарий – от нас зависи!