Вечерта, на 27 февруари, в катедралния храм ”Св. Висарион Смоленски”бе отслужено Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски, първа част. Покайното богослужение бе предстоявано от Негово Преосвещенство Смолянски епископ Висарион, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Смолянска духовна околия.Владиката прочете прочувствено първата статия на Канона. В съслужение взеха участие свещеноиконом Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество,протойерей Иван Марински,предстоятел на храма, иконом Димитър Куцев и свещениците Димитър Петров и Васил Маджаров.
Мнозина християни се събраха на съборното великопостно последование и в сърдечна молитва отправяха прошения към Бога да ги помилва за греховете им.Затрогващите покайни песнопения бяха изпълнени от църковни певци, хористи и духовници. Като съкровен вопъл от дълбочините на душата, от дълбините на нашето падение се издигна покайният глас:„Помилуй мя, Боже, помилуй мя”!
Сред молитвена тишина епископ Висарион се обърна с вълнуващо слово към богомолците, подчертавайки значимостта на вечерното последование:”Днес започва нашето пътуване към Пасха и пред нас лежи труден, но благодатен път, наподобяващ някаква епична битка. Битка на духа, за която трябва да положим тялото си. Битка за нашия вечен живот.”Владиката поясни дълбокия смисъл на покайната творба:” Първите четири дни от Великия пост четем и слушаме Великият покаен канон на св. Андрей Критски. Виждаме, като пред очите си, отново тежките и страшни сцени на лутането ни в търсене на самите нас, изгубени в онази чужда, далечна страна на греха...Думите, които отекват в умовете ни, са думи, излезли от дълбините на каещото се сърце на преподобния наш отец Андрей и внимавайки във всяка дума от Канона, като че ли преминаваме през битието на целия свят и го свързваме с нашия собствен живот...”Викарният епископ ни напътства чрез думите на св. Силуан Атонски:”Ако наистина искаме да бъдем лице в лице с Бога, да бъдем в общението на светиите и заобиколени от ангели, да въздаваме хвала на Пресветата Троица, ако желаем райските селения, ще трябва да се борим, ще трябва да започнем тежка битка – а бойното поле е нашето сърце.”Той призова да се каем и да просим от Бога прошка, за да променим живота си и да постигнем спасителното преобразяване на духа.
В края на службата преподаде архипастирския и светителски благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай и пожела на всички леки и спасителни пости.
Сийка КЕТЕВА