В очакване на новото ГКПП на страната – този край Златоград, какво е усещането и каква е последната информация? Новината дойде на 16 декември, когато стана известно, че премиерите на България и Гърция – Борисов и Папандреу, на 15 януари ще открият пункта на св. Костадин. Областният управител Стефан Стайков е бил на заседанието на правителството в София, когато това е било решено. Става въпрос за официално откриване на граничния пункт, а ратификацията на споразумението между двете страни може да стане и по-рано, а и след това. Факт е обаче, че след 15 януари границата се отваря и ще действа постоянен граничен контрол за преминаване. Това е един сериозен дипломатически успех на българското правителство, което успя да убеди гръцката страна, че имаме пълна пътна готовност за отделен пункт Златоград-Ксанти, а не както е прието да сме в пакет с Горна Арда-Паранести и Аврен-Митриски. Успяхме да отделим нашия ГКПП за самостоятелно споразумение. И това е от решаващо значение, за да бъдем сега пред откриването му. Другата информация, която трябва да дадем на читателите, е тази, че гръцката част на пътя е изцяло асфалтирана, струвала е 5 млн. евро и втори пласт асфалт ще полагат през май-юни 2010 г. За пътя от Златоград до св. Костадин са изразходвани до момента 7.45 млн. лв., неизплатени са 2.3 млн. лв. Общо необходимите средства за пътя са 9 751 223 лв. До 15 август 2008 г. постъпилите целеви средства са 7 496 439 лв. (от тях 5 068 670 – през 2007 г.) От тях са разплатени 7 445 746 лв. За строителни дейности са изхарчени 7.318 млн. лв., за надзор в строителството – 91 хил. лв., за проектиране – 33 хил. лв. Трябва да се осигурят още 2 305 477 лв. за завършване на обекта. В нужната сума са и средства в размер на 310 хил. лв. за неизпълнено сториителство – полагане на оптичен кабел, и 352 хил. лв. за отчуждаване.

Друг много важен въпрос – този за водата от Ерморечието. Какво става там – спрян ли е, замразен ли е, знаем само за изготвен Акт 10 за прекратяване на строителство… Този проект е приоритетен за Златоград, в общинския план за развитие 2007-2013 също е заложен като такъв. Той е с изключителна роля за икономическото развитие на града ни, с него туризмът стъпва на много висока писта. Ролята ми като кмет е да убедя правителството, че проектът трябва да се реализира, че той акумулира печалба, осигурява добавена стойност. Извършеното досега не е никак малко – миналата година изготвихме проект, през май т. г. направихме първа копка, изградена е вече топлоцентралата, уточнено е трасето, по което ще се полагат тръбите… Както много други проекти обаче, и този беше разписан само по документи, нямаше осигурено цялостно финансиране, макар да бяха гласувани от правителството, като изключим една авансова вноска за около 1.8 млн. лв. за строителни работи и доставка на оборудване по използването на водата. Но знаем, че всички проекти в държавата бяха спрени, за да се провери финансовото им обезпечение. И нашият проект е спрян редом с всички други в страната, без да се говори за евентуалните му кусури. Не – става въпрос за липса на пари, които ще настояваме да се осигурят. Проекта го има в постановление на МС от март т. г., но не е подсигурен със средства. И в писмото на финансовото министерство до МРРБ никъде не пише, че проектите трябва да се замразят с Акт 10. Пише само, че се преустановяват плащанията временно до приемането на един балансиран бюджет за следващата година. Такъв Акт обаче е изготвен, даден е за подписване, но аз не съм го подписвал. Убеден съм, че ще се възстанови работата по него догодина и трябва да се разсеят всякакви съмнения у златоградчани, че е проблемен, че е в противоречие с околната среда и водите. Може, разбира се, да се спори за начина, по който може да бъде оползотворена водата, но ние се спираме на сегашния вариант, не само за да отоплим осем сгради и да намалим малко вредните емисии във въздуха. С него даваме сигнал, че ще развиваме и други видове бизнес покрай водата – СПА-туризъм, балнеология и пр. Разбира се, това, че съм кмет от ГЕРБ, не ми дава привилегии пред другите кметове, че непременно на мен ще дадат пари… Но затова пък ми е по-лесно в общуването с правителството, имам свободата да се срещам с тях и да настоявам за финансиране. Вече съм имал срещи по този въпрос с вицепремиера Симеон Дянков, направих среща с ръководителя на Националния фонд Силвия Инджова, с ресорните отговорници в МРРБ по проблема. Затова мога да кажа, че няма да има спиране на проекта за водата, че той ще продължи да се изпълнява. За всички е ясно неговото значение за региона, ще бъдат прецизирани обаче сумите, които са записани по него. Важното за нас е да подготвим стратегия за използването на водата, след като вече е доведена в града – да имаме готовност с проекти за ефективността й в различни направления. Защото така ще осигуряваме не временна заетост, а трайни работни места.

Защо спря строежа на моста до воденицата? Помним, че се почна много ентусиазирано… През 2008 г. в бюджета на МРРБ е бил планиран строежа на този мост, както и разширението на подход към Гърция. Проблемът е, че преди не е било мислено как чисто технически да се подходи в града, за да се създаде безопасно движение в условия на открит граничен пункт. Този мост бе една от стъпките в това отношение, но в момента, когато имахме изработен проект, готова процедура с избран изпълнител, се оказа, че решението е било просто едно политическо решение, без планирани средства като преходен остатък за 2009 г. Трябва да ви кажа, че този мост също не е самоволно хрумване на кмета, а имахме записани гаранции към оня момент за неговото построяване. И това го знаят и в МРРБ, и премиерът го знае – че мостът в Златоград трябва да стане. Защото е от голямо значение да се избягват предпоставки за задръствания по някои мостове на града, които трябда се разтоварят чрез новия мост. В тази връзка съм направил писмени постъпки до министерствата, засега няма отговори, но се надявам да ги има в най-скоро време. Защото в това положение, в което сме сега, не можем да останем при предстоящия поток за Гърция. Но нека никой не си мисли, че общината самоволно поема необезпечени строителни ангажименти.

Като цяло какво искахте да съобщите на гражданите при отчета за 2-годишното ви управление, дайте едно обобщение… Първо, като избрани от хората, ние им дължим отчет за изминалото време, но исках да им кажа, че през последните две години сме наложили нов стил на управление, базиращ се на обмислени идеи с дългосрочно значение и смисъл за общината. Няма повече да се работи ден за ден, един да мине, друг да дойде. А имаме стратегия с проекти за управление, с които очертаваме по-добрите условия в бъдеще време. Всички проекти през двете години са плод на много усилия и дори лишения, свързани понякога с много главоболия. Но искахме да кажем на гражданите, че си струва, че е приключено вече с раздаването на обществени площи на тоя и оня общински съветник или техни приближени. Защото за всички вече е ясно, че определени хора ставаха съветници, само и само да диктуват решения, да могат лично да се облагодетелстват. С тази практика вече е приключено и в това гражданите трябва да са сигурни – има ново отношение към общинската собственост. Разбира се, показахме, че има и приемственост в управлението, защото много от започнатите проекти бяха продължени, търсили сме средства и за тях. Показваме в отчета обаче и невъзможността мигновено да се справим с огромните стари задължения, това също е показано внего.

И каква равносметка си правите за изминалата 2009 г. като кмет? Мога да кажа, че няма от какво да се срамувам от работата ми досега, нямам „проспани” дни през годината, не си позволявам да правя разходки и да се занимавам с празни приказки за това или онова. Искам тези, а и следващите години, да са успешни за всички жители на общината. Вярно е, че ефектът от всичко, което залагаме сега, не може да бъде мигновен, че плодовете ще са в по-късно време, та дори и с някои решения да съм загубил в личен план. Но пък мога да кажа, че няма решения , от които гражданите да са изгубили. И пак отбелязвам новото ГКПП, стартиралия проект за водата, одобрения ни проект за казармения терен, където бетоните ще са малко, залага се на идеята за единен зелен парк и в същото време с терен за балнеология.

Какви са пожеланията ви към читателите за Новата година? Какво да очакват през 2010 г.? Каквито и проблеми да имаме, очакванията трябва да бъдат свързани с по-доброто, да го търсим и в по-дребните неща. Пожелавам на всички мои съграждани да бъдат по-добри един към друг, към своите близки. Това е и предпоставката за по-спокоен живот. Пожелавам и повече търпение за успеха на общината ни Интервю на Ефим Ушев (Бр. 23/2009 на „Златоградски вестник”)